Полежан
| Полежан | |
 Връх Полежан заснет от седловината към връх Безбог | |
  Местоположение на картата на България Област Благоевград | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Област Благоевград, България |
| Част от | Пирин |
| Надм. височина | 2850,4 m |
| Полежан в Общомедия | |
Полежан (до 29 юни 1942 г. Мангър тепе, Мангър-тепе)[1] е най-високият гранитен връх (карлинг) в Пирин и четвърти по височина след мраморните първенци Вихрен, Кутело и Бански суходол. Висок е 2850,4 m. Той е първенецът на Полежанското странично било, където се намират още Малък Полежан (2820 m), Газей, Безбог, Каймакчал и Дисилица, както и внушителният ръб Стражите. Старото му име, преди да бъде преименуван през 1942 г., е Мангър тепе, което идва от турската дума мангър, тоест монета. Това е така, защото върхът е покрит с каменни плочи, които подобно на монети се клатят и тракат, когато се върви по тях. Най-близката хижа е Безбог на около 2 ч. път. От Полежан от Полежанското било се отделят две малки странични била – Безбожкото с връх Безбог, което се спуска към Места, и Газейското с връх Газей, което се спуска към долината на Демяница и образува стръмна странична долина, по която върви пътека. Около Полежан се намират двете най-високи езера в Пирин – Горното Полежанско (2710 м), което е най-високо и в България, и Горното Газейско, което е на второ място в Пирин (2642 м). Те обаче не се намират в Полежанския циркус, който отстои на север.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 169 – 170.
- ↑ Даутов, Николай. Пирин. Речник и пътеводител. София, 2008, стр.101 – 102.
