Манасия

Мана́сия (Менасия или Менаше, на иврит: מנשה) е старозаветно име, често срещано Библията, което в буквален превод значи „онзи който ви (на)кара да забравите“, и може да се отнася за:

• Манасия — големият син на Йосиф и внук на Яков, който се установява последен в Обетованата земя, и е родоначалник на едно от дванайсетте израилски колена – Манасиевото коляно;
  • Манасия — областта, принадлежала във владение на племето на Манасия. Западната част на Манасия заемала горна Самария и се простирала до Средиземно море. Източната част на областта била разположена на изток от средното течение на река Йордан;
  • Бней-менаше — представителите на племената мизо и куки в Индия, които в 1970-те години заяват, че са потомци на Манасиевото коляно (виж индийски евреи);
• Манасия — цар на Юдейското царство (696—642 гг. пр.н.е.), син на цар Езекия;
• Манасия I — владетел на Хазария от средата на IX век.

Други персонажи и обекти с това име:

• един от предците на левита Йонатан (), чието име не е изключено да е и Моисей;
• израилтянин, син на Пахаф-Моав, който се развежда със своята другоплеменна жена по времето на Ездра, във връзка с неговия призив израилтяните да изоставят чуждоплеменните си жени ();
• друг израилтянин от семейството Хашума, който подобно на предходния си съплеменник и съименник постъпва по същия начин, като изоставя другоплеменната си жена ();
• персонаж упоменат в книгата на Товит, който става известен със своята благотворителност към бедните ();
• Мъжът на Юдиф, който е от нейното коляно и преме ();
• Манастир Манасия, който е книжовен, изкуствоведски и духовен късносредновековен център на Моравската школа.

Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия. Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.