Направо към съдържанието

Малък воден опосум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малък воден опосум
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Опосумоподобни (Didelphimorphia)
семейство:Опосумови (Didelphidae)
род:Lutreolina
вид:Малък воден опосум (L. crassicaudata)
Научно наименование
(Desmarest, 1804)
Разпространение
Малък воден опосум в Общомедия
[ редактиране ]

Малкият воден опосум (Lutreolina crassicaudata) e вид опосум от семейство Didelphidae.[2]

Видът е разпространен с множество различни по големина фпагментирани популации в цяла Южна Америка с изключение на Чили и Еквадор на надморска височина до 2000 m. Видът е нощно животно, което обитава гори и открити пространства в блатисти и крайречни райони, плува добре.

Видът е сред най-едрите опосуми и се нарежда след представителите на род Didelphis. Характеризира с дълго тяло, което наподобява на невестулка. Дължината му е 60 – 75 cm, от които между 30 и 35 cm се падат на опашката, теглото варира между 0,6 и 1,5 kg. Козината е гъста червеникава или жълтеникава. Опашката е дълга, ушите са малки и закръглени. Има 50 зъба.

Диетата се състои от малки гръбначни животни, насекоми риби и молюски. В плен се хранят с насекоми и плодове, но убиват и малки птици и бозайници.

  • L. crassicaudata crassicaudata
  • L. crassicaudata paranalis
  • L. crassicaudata turneri
  1. Lutreolina crassicaudata (Desmarest, 1804). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Lew, D., Patterson, B., Soliano, P., Delgado, C. & Solari, S. Lutreolina crassicaudata // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 май 2010. (на английски)