Малхански хребет
Малхански хребет | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | ![]() Забайкалски край Бурятия |
Част от | Забайкалие |
Най-висок връх | Кастрюк |
Надм. височина | 1657 m |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/35/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9.png/300px-%D0%97%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9.png)
Малха̀нският хребет (на руски: Даурский хребет) е нископланински хребет в южната част на Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и югоизточната част на Бурятия в Русия. Простира се в посока от запад–югозапад (долното течение на река Чикой, десен приток на Селенга) на изток–североизток до долината на река Ингода (лява съставяща на Шилка) на протежение около 250 km и е вододел на реките Чикой (на юг) и Хилок (на север), десни притоци на Селенга. Средна надморска височина 1200 – 1300 m, максимална връх Кастрюк 1892 m ( ), в югозападната му част. Изграден е основно от гранодиорити, гранити и шисти. От него водят началото си множество десни притоци на Чикой (Жергей, Кудара и др.) и леви притоци на Хилок (Блудная, Шара-Горхан, Буй, Бичура и др.). Южните му склонове са обрасли с борова тайга, северните – с лиственична тайга, а над 1400 m – с кедрова тайга.[1]
От 1895 до 1898 г. в Забайкалието работи голяма руска експедиция възглавявана от руския географ и геолог Владимир Обручев. Тай и неговите сътрудници минните инженери и геодезисти Александър Герасимов и Антон Едмундович Гедройц откриват, изследват и картират целия хребет.