Малгашки език
Малгашки malagasy | |
Страна | Мадагаскар, Майот и др. |
---|---|
Регион | Южна Африка |
Говорещи | 18 800 000 |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Австронезийски Малайско-полинезийски Баритски Източнобаритски Малгашки | |
Официално положение | |
Официален в | Мадагаскар |
Регулатор | Мадагаскарска академия |
Кодове | |
ISO 639-1 | mg |
ISO 639-2 | mlg |
ISO 639-3 | mlg |
Карта на мадагаскарските диалекти | |
Малгашки в Общомедия |
Малгашкият език е австронезийски език, говорен от около 18,8 млн. души в Мадагаскар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Малгашкият език не е свързан с близките африкански езици. Той е най-западният от малайско-полинезийските езици, принадлежащи към австронезийското семейство. Този факт е установен още през ХVІІІ в. Малгашкият език е родствен на езиците в Индонезия, Малайзия и Филипините. Най-близки до него са езиците, разпространени на остров Борнео. Базовата лексика на малгашкия език съвпада с лексиката на езика ма`анян в района на река Барито на юг от Борнео. Това означава, че Мадагаскар е бил заселен с преселници именно оттам. Не е установена причината за тази колонизация. По-късно индонезийските преселници се смесват с такива от Източна Африка и с араби.
В малгашкия език има заемки от езиците банту, суахили и арабски, а също така и от френски (в миналото език на колониалното правителство на Мадагаскар) и от английски (на който през XVІІІ век са говорели пиратите, чиито бази са били на острова) Езикът има писмена литература от ХV век и богата традиция на устни поетически предания и легенди.
Ортография
[редактиране | редактиране на кода]От 1823 г. езикът има писменост на основата на латинската азбука. До този период е използвана арабската писменост в магическите и астрологическите текстове. Ортфографията се базира на фонетични принципи с някои изключения. Буква i в края на думата се заменя с y, а буква о се чете като /u/.
Азбуката се състои от 21 букви: a, b, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, p, r, s, t, v, y, z.
Използват се също така диакритически знаци, обаче тяхното използване не е стандартизирано. Така че за обозначението на ударение може произволно да се използват знаците за „остро ударение“, „надбуквено двоеточие“ и т.н., последният знак наред с тилдата при поставянето ѝ над буква n, я превръща във веларната сонорна ŋ. Циркумфлексът се съхранява в ортографията на думите, заимствани от френския език.
Речник
[редактиране | редактиране на кода]„цинги“ – там, където не можеш да ходиш бос
Български | Малгашки | IPA |
---|---|---|
Английски | Anglisy | ãŋɡliʂ |
Да | Eny | ˈʲenj |
Не | Tsia, Tsy [1] | tsi, tsʲ |
Здравей, как си? | Manao ahoana! | manaˈʷonə̥, manaˈonə̥ |
Здравей! | Salama! | saˈlamə̥ |
Добре съм, благодаря ти! | Tsara fa misaotra. | ˈtsarə̥ fa mʲˈsoːtʂə̥ |
Довиждане! | Veloma! | veˈlumə̥ |
Моля! | Azafady | azaˈfadʲ |
Благодаря ти! | Misaotra | mʲˈsoːtʂa |
Заповядай отново! | Tsy misy fisaorana. | tsʲ ˈmisʲ fʲˈsoːranə̥ |
Извинете ме! | Azafady with arm and hand pointing to the ground | azaˈfadʲ |
Съжалявам | Miala tsiny | mjala ˈtsinʲ |
Кой? | Iza? | ˈiːza, ˈiza |
Какво? | Inona? | inːa |
Кога? | Rahoviana? | roᶷˈvinə̥, rawˈvinə̥ |
Къде? | Aiza? | ajzə̥ |
Защо? | Fa maninona? | fa maninːə̥ |
Как? | Ahoana? | aˈʷonə̥ |
Колко? | Firy? | ˈfirʲ |
Колко? | Hoatrinona? | ʷoˈtʂinːə̥ |
Как се казваш? | Iza no anaranao? | iza njanaraˈnaw |
За | Ho an'ny | wanːi |
Защото | Satria | saˈtʂi |
Не разбирам! | Tsy mazava, or tsy azoko. | tsʲ mazavə̥ |
Да, разбирам! | Eny, mazava (or azoko). | ʲenʲ mazavə̥ |
Помощ! | Vonjeo! | vunˈdzew |
Можете ли да ми помогнете, моля? | Afaka manampy ahy ve ianao azafady? | afaka manapʲ a ve enaw azafadʲ |
Къде е тоалетната? | Aiza ny efitrano fivoahana? (Aiza ny V.C.?) | ajza njefitʂanʷ fiˈvwaːnə̥ |
Говорите ли английски? | Miteny anglisy ve ianao? | miˈtenʲ ãŋˈɡliʂ ve eˈnaw |
НЕ говоря малгашки! | Tsy mahay teny malagasy aho. | tsʲ maaj tenʲ malaˈɡasʲ a |
Не говоря френски. | Tsy mahay teny frantsay aho. | tsʲ maaj tenʲ frantsaj a |
Ударение
[редактиране | редактиране на кода]За малгашкия език е характерно динамичното ударение с елементи на количествено ударение. В много сложните думи, ударението пада (като правило) на предпоследната сричка (mòra, karàma, farafàra), а в думите, завършващи на -ka, -tra, -na на третата сричка от края. В производните и заимствани думи ударението може да пада и на други срички: ôperà.
Понякога ударението може да играе смислово-различителна роля:
- vòvo „риба-капан“ – vovò „лай на куче“
- gàga „удивен“ – gagà „удивявам се“
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ преди глагол