Направо към съдържанието

Максимилиан Мария фон Турн и Таксис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Максимилиан Мария фон Турн и Таксис
7. княз на Турн и Таксис
Роден
Починал
2 юни 1885 г. (22 г.)
ПогребанРегенсбург, Федерална република Германия
Герб
Семейство
РодТурн и Таксис
БащаМаксимилиан Антон фон Турн и Таксис
МайкаЕлена Баварска
Братя/сестриАлберт фон Турн и Таксис (1867–1952)
Елизабет фон Турн и Таксис (1860–1881)
Луиза фон Турн и Таксис
Максимилиан Мария фон Турн и Таксис в Общомедия

Максимилиан Мария Карл Йозеф Габриел Ламорал фон Турн и Таксис (на немски: Maximilian Marie Karl Joseph Gabriel Lamoral 7.Fürst von Thurn und Taxis; * 24 юни 1862, дворец Таксис при Дишинген; † 2 юни 1885, Регенсбург) е 7. княз на Турн и Таксис (от 10 ноември 1871 до 2 юни 1885).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Дворец Св. Емерам в Регенсбург

Той е големият син на наследствения принц Максимилиан Антон фон Турн и Таксис (1831 – 1867) и съпругата му херцогиня Хелена Баварска, наричана Нене (1834 – 1890), сестра на императрица Елизабет (Сиси) от Австрия (1837 – 1898), дъщеря на херцог Максимилиан Йозеф (1808 – 1888) и принцеса Лудовика Баварска (1808 – 1892), дъщеря на крал Максимилиан I Йозеф Баварски (1756 – 1825). Внук е на княз Максимилиан Карл фон Турн и Таксис (1802 – 1870).[1][2][3]

Баща му умира, когато Максимилиан е на пет години. Деветгодишният Максимилиан Мария наследява дядо си през 1871 г. като княз, като се пропуска една генерация. Майка му Хелена Баварска поема до 1883 г. опекунството над него.

Максимилиан Мария получава частно обучение. От есента на 1880 г. той следва философия, право и национална икономика в университетите в Бон, Страсбург и Гьотинген. От млад се интересува от яздене, лов и помагане на изкуството и науките. Той кара своя архивар да пише научна история на фамилията Турн и Таксис.[4]

По случай пълнолетието си на 24 юни 1883 г. и официалното поемане на управлението на фамилията Турн и Таксис той прави големи дарения за бедните на град Регенсбург и околностите, също за реставрацията на домашната църква „Св. Емерам“.[4]

От 1882 г. той планува пристрояване на княжеския дворец „Св. Емерам“ и решава през 1883 г. да събори бившия манастир и да построи в новоренесанс наново южното крило.

Максимилиан Мария се разболява тежко, след посещението му при чичо му император Франц Йозеф във Виена и един лов. Въпреки това той следи строежа на двореца от подготвеното му жилище в библиотекарската част.

Максимилиан Мария, който страда от сърдечна грешка след боледуването му като млад от едра шарка остава неженен и умира на 23 години на 2 юни 1885 г. от сърце в Регенсбург.[4] Погребан е в гробната капела на дворец „Св. Емерам“ в Регенсбург. Новият строеж на двореца е завършен от наследника му.[4] Императрица Елизабет пише поема за нейния рано починал племенник Максимилиан Мария, наричан „Буби“:

Während wir erblassen müssen
Auf dem kalten Sarkophag
Steigt der Kranz aus Freudengrüssen
Auf zum lichtumfloss’nen Tag.
Und der jüngste Engel oben
Nimmt ihn lächelnd in Empfang
Glaube, Hoffnung, fest verwoben,
Sendet er zurück als Dank.[5]

По-малкият му брат Алберт (1867 – 1952) става 8. княз на Турн и Таксис.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Wolfgang Behringer: Thurn und Taxis, Die Geschichte ihrer Post und ihrer Unternehmen. München, Zürich 1990, ISBN 3-492-03336-9.
  • Fabian Fiederer: ... an allen alten Traditionen festhalten. Lebenswelt und Selbstverständnis des Hochadels am Beispiel des Fürstenhauses Thurn und Taxis in der Zeit Fürst Albert I. (1888 – 1952). In: Thurn und Taxis Studien – Neue Folge Nr. 5, Verlag: Pustet, F / Pustet, Friedrich GmbH, 2017, ISBN 978-3-7917-2795-0
  • Martin Dallmeier, Martha Schad: Das Fürstliche Haus Thurn und Taxis, 300 Jahre Geschichte in Bildern. Verlag Friedrich Pustet, Regensburg 1996. ISBN 3-7917-1492-9.
  • ~Almanach de Gotha. 1874 228; 1893 256
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:132

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Thurn 5, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Maximilian! Maria! Carl Joseph Gabriel Lamoral Fürst v.Thurn u. Taxis, ww-person.com
  3. ↑ Maximilian Prinz von Thurn und Taxis, thepeerage.com
  4. ↑ а б в г Martin Dallmeier, Martha Schad. Das Fürstliche Haus Thurn und Taxis, 300 Jahre Geschichte in Bildern. Regensburg, Verlag Friedrich Pustet, 1996. ISBN 3-7917-1492-9. с. 117 f.
  5. ↑ Martin Dallmeier, Martha Schad. Das Fürstliche Haus Thurn und Taxis, 300 Jahre Geschichte in Bildern. Verlag Friedrich Pustet, 1996. ISBN 3-7917-1492-9. с. 123.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Максимилиан_Мария_фон_Турн_и_Таксис&oldid=11183836“.