Мако Даков

Мако Даков
	Мако Даков
български политик
Роден	5 декември 1920 г. село Реселец, Царство България
Починал	18 май 2006 г. (85 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Лесовъдство
Работил в	Софийски университет
Политика
	Депутат
	IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС

Мако Петров Даков е български партизанин, лесовъд и политик от Българската комунистическа партия (БКП), вицепремиер през 1971 – 1978 година и заместник-председател на Българската академия на науките (БАН) през 1978 – 1990 година, народен деятел на културата.

Биография

Мако Даков е роден на 5 декември 1920 година в село Реселец, Червен бряг. През 1939 – 1943 година учи лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като през 1941 година става член на БКП и участва активно в комунистическия Български общ народен студентски съюз.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 – 1944 година е партизанин в Партизански отряд „Георги Бенковски“.^[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1945 година се дипломира като инженер-лесовъд. Преподава в Агрономо-лесовъдния факултет, а след това в обособения Висш лесотехнически институт. През 1949 година защитава кандидатска дисертация в Московския лесотехнически институт, от 1951 година е доцент, а от 1960 година – професор, като завежда катедрата по общо лесовъдство във Висшия лесотехнически институт. През 1950 – 1951 година е директор на Института за горите.^[1] От 1967 година е член-кореспондент^[2], а от 1981 година академик на БАН. През 1978 – 1990 година е заместник-председател на академията.

Политическа дейност

Мако Даков последователно е заместник-председател и председател на Управление „Горско стопанство“ (1953 – 1957), заместник-министър на земеделието и горите (1957 – 1960), председател на Главното управление на горите (1960 – 1962) и председател на Комитета по горите и горската промишленост (1962 – 1990), като през 1966 – 1971 година има ранг на министър във второто правителство на Тодор Живков.

От 1962 година е кандидат-член, а от 1966 до 1990 година – член на Централния комитет на БКП.^[1]

Награди и отличия

През 1964 година получава Димитровска награда,

През 1980 година званието „Герой на социалистическия труд“.^[1]

Носител е на два ордена „Георги Димитров“.^[3]

Мако Даков умира в София на 18 май 2006 година.

По-важни публикации

„Методи на превръщане на част от издънковите гори в семенни и увеличаване на тяхната производителност – добива на минни подпори“ (1957)
„Някои основни проблеми във връзка с увеличаване продуктивността на горите и тяхното правилно използване“ (1961)
„Генетика и селекция на дървесните видове“ (в 2 части; 1959 – 1962)
„Общо лесовъдство“ (1962)
„По някои принципи на отделните сечи в издънковите гори“ (1964)
„В бързея на времето. Спомени“ (1985)

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 133 – 134.
↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 264
↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 290

-

→

председател на Комитета по горите и горската промишленост (12 март 1966 – 9 юли 1971)

→

Янко Марков

[ташев-1] а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 133 – 134.

[2] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 264

[3] Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 290

[1]

[2]

[3]