Македонски тютюни
„Македонски тютюни“ | |
Информация | |
---|---|
Тип | тютюнева кооперация |
Основана | 3 юли 1921 г. |
Закрита | 1947 г. |
Положение | несъществуваща |
Седалище | Неврокоп |
Езици | български |
„Македонски тютюни“ е българска тютюнева кооперация, съществувала от 1921 до 1947 година в град Неврокоп, България.
Кооперацията оказва съпротива на тютюневите монополи и е важна икономическа единица в Неврокопско.[1][2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]„Македонски тютюни“ е основана на 3 юли 1921 година в Неврокоп въз основа на Закона за кооперативните сдружения от 1907 година.[2] Първият управителен съвет на кооперацията е в състав: Петко Таралежков – председател, свещеник Сава Попов - подпредседател и Димитър Кемалов, Тодор Гелемаров и Димитър Славков - членове. В Контролния съвет влизат Стефан Балтаджиев - председател и Илия Балтов и Димитър Белокапов. В кооперацията влизат 341 тютюнопроизводители от 21 селища в Неврокопската околия, а дяловият им капитал е 55 000 лева.[1]
В следващите години кооперацията разширява дейността си – в 1923 година открива клон в Пазарджик, в 1925 година става член на тютюневата кооперативна фабрика „Македонка“ в София, а в 1936 година открива клон и в Самоков. Кооперацията осигурява изкупуването на големи количества висококачествени тютюни и реализира големи печалби. Участва в много изложби в България и чужбина и поддържа връзки с тютюнотърговци от Италия, Германия, Египет, Швейцария и Холандия.[1] Продава тютюн главно в Германия.[2] Добрите връзки на кооперацията ѝ позволяват да продава тютюните на най-добри цени. Кооперацията осигурява работа на 200 – 300 работници годишно при манипулация на тютюните.[4]
След Деветосептемврийския преврат, в 1947 година със Закона за национализацията кооперацията е закрита и слята с Българския държавен тютюнев монопол – клон Неврокоп, който в 1954 година става Държавно предприятие „Тютюнева промишленост“ в град Гоце Делчев.[1]
При закриването ѝ кооперацията е изключително стабилна със следните активи: дялов капитал 1 919 300 лева, фондове 43 226 953 лева, имоти 13 053 000 лева.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 355.
- ↑ а б в Дашева, Кунка, Никола Цветанов, Страхил Точев, съставители. Пътеводител по архивните фондове (1805–1944). Част І. София, Наука и изкуство, 1978. с. 52.
- ↑ Петрова, Любима, съставител. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Благоевград (1944–2009). София, Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив - Благоевград, 2011. с. 177. Архив на оригинала от 2018-10-06 в Wayback Machine.
- ↑ а б Тимов, Ангел, Георги Лазаров, Методи Веселинов. Борби по пътя на нашето тютюнопроизводство. Пловдив, Христо Г. Данов, 1973. с. 68.