Направо към съдържанието

Македонска патриотична организация „Победа“ (Торонто)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за основаната през 1940 година секция. За основаната през 1971 година секция вижте Македонска патриотична организация „Победа“ (Ийст Йорк, Торонто).
Македонска патриотична организация „Победа“ (после МПО „Любен Димитров“)
Информация
Основана1940 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеТоронто, Канада
Езицибългарски, английски
РъководителВасил Лексовски (пръв)

Македонската патриотична организация „Победа“, по-късно МПО „Любен Димитров“, е секция на Македонската патриотична организация в Торонто, Канада.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Настаналото разцепление сред македоно-българската емиграция в града, групирана около МПО „Правда“ и църковната община „Св. св. Кирил и Методий“, довежда до обособяване на новата секция на МПО и формирането на 1 юни 1941 година нова църковна община „Св. Георги“. По устава на МПО в един град не може да съществуват повече от една организационни секции, но ЦК на МПО признава МПО „Победа“ за легитимна, а МПО „Правда“ – не. В ръководството на новата организация влизат Васил Лексовски (председател), Тодор Вучков (подпредседател), Лазо Королов (секретар) и Никола Битов (касиер).[1]

Лист със снимка на Мара Бунева, апелиращ за свободно говорене на български език в (Гръцка и Югославска) Македония.

Организационното знаме е тържествено осветено на 17 декември 1944 година в църквата „Св. Георги“ в присъствието на президента на МПО Коста Попов. Веднага след XXV-я конгрес на МПО от септември 1946 година е избрано ново настоятелство на братството. Вместо бившия председател Никола Битов е избран Иван Репацов. Подпредседател е Христо Масин, а Тольо Скендеров е секретар.[2]

На 9 октомври 1949 година е избрано ново настоятелство. Иван Репацев е заменен от Димитър Битов на председателския пост, подпредседател е Димитър Кръстовски, секретар е Христо Тенекев.[3] На 20 септември 1959 година е избрано ново ръководство. Димитър Кръстевски замества Атанас Икономов като председател на организацията. Отчетени са приходи в размер на 1 млн. долара, а значителна дейност развива радиопрограмата „Гласът на Македония“ на свещеник Васил Михайлов.[4]

На 30 октомври 1962 година МПО „Победа“ си избира председател Атанас Икономов на мястото на Христо Вражинов, а Благой Марков е избран за представител във вестник „Македонска трибуна“.[5] На 16 февруари 1962 година в присъствието на всичките си членове МПО „Победа“ взима решение да се преименува на МПО „Любен Димитров“, в чест на починалия заслужил активист на МПО Любен Димитров.[6] Женската секция се кръщава на името на Мара Бунева през август същата година.[7]

Към 1971 година председател на МПО „Любен Димитров“ е Борислав Иванов, който влиза в конфликт с Иван Михайлов.[8] На 23 април 1971 година група от по-възрастни членове на организацията се отцепват и основават МПО „Победа“ в Ийст Йорк, Торонто. На Петдесетия конгрес на МПО Иванов е изключен от нея заради „нарушения на важни уставни постановления“.[9] На следващия Петдесет и първи конгрес на МПО през 1972 година е изключена цялата организация под предтекст, че не зачита идейните принципи на МПО. Това довежда до разрив в македоно-българската община „Св. Георги“, като църковното настоятелство уволнява свещеник Васил Михайлов.[10]

На 10 август 1980 година МПО „Любен Димитров“ организира честване на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в Торонто. Председател на секцията по това време е Пандо Илиев.[11]

По-късно организацията се ръководи от братята Пандо (1924 - 2020) и Георги (1931 - 2020) Младенови. Поради неразбирателство с ръководството на МПО в лицето на президента ѝ Борис Чалев са изключени от нея през 1995 година. Продължават активната обществена дейност и издават паралелно свой собствен вестник „Македонска трибуна“.[12]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 66.
  2. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 71.
  3. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 76.
  4. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 81.
  5. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 84.
  6. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 85.
  7. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 86.
  8. ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: България, мащеха наша. Т. 2. 1944-1989. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2006. ISBN 954-91630-4-0. с. 357.
  9. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 93 – 94.
  10. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 95.
  11. ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 99.
  12. ↑ Младенов, Георги. Какво стана на конгреса на МПО, www.makedonskatribuna.com
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Канада“         Портал „Канада“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Македонска_патриотична_организация_„Победа“_(Торонто)&oldid=12223666“.