Македоно-български народен съюз

Македоно-български народен съюз
Информация

Петличковъ, Анастасъ. Мъкитѣ и тъгитѣ на македонеца подъ турскитѣ звѣрства. Чикаго, Печатница на М. Б. Н. Съюзъ, 1914.

Знамето на „Шеста охридска дружина“ от МОО с инициалите на организацията - МОБНО.

Македоно-българският народен съюз (на английски: Macedono-Bulgarian National Union) в САЩ и Канада е българска емигрантска политическа организация от началото на ΧΧ век. Съюзът е учреден на първия конгрес на организацията Македоно-одрински български народни организации (МОБНО), преименувана по-късно на Македоно-български народни организации (МБНО). Организацията просъществува за кратко, но дава основните насоки за успешното развитие на бъдещата Македонска патриотична организация.

Предистория

През 1899 г. се създава първата политическа организация сред емиграцията, която си поставя за главна задача да съдейства за освобождението на Македония и Одринско свързана с ВМОК. Тя е наречена „Македоно-българско дружество Васил Левски” и в нейната работа участват изявили се вече интелигентни българи - Спас Шумков, Станислав Шумков и др. Официален орган на дружеството е първият български вестник в САЩ – „Борба”. Малко след Илинденското въстание през март 1904 г. се създава и Българо-американския македонски комитет с цели да запознае американската общественост със справедливата кауза на страдащия български народ. Той е свързан с ВМОРО. За негов председател е избран Константин Стефанов, за касиер – Иван Радулов, а за секретар – Алберт Сониксен.

Учредяване

Българският йеромонах Димитър Малинчев пристига в Северна Америка през 1908 г., когато създава и първото македоно-българско дружество. Той приизовава през 1911 г. в църквата Св. св. Кирил и Методий в Торонто, към обединение на всички Македоно-одрински български народни организации (МОБНО). Още преди официалното създаване на Македоно-одринското опълчение дейци на МОБНО се завръщат в България като доброволци в Балканската война. На знамето на „Шеста охридска дружина“ са изписани инициалите на организацията. След края на Междусъюзническата война и подписването на Букурещкия договор се подема инициатива за обединението на всичките организации в една обща.

През септември 1913 година в Чикаго се събират общо 27 делегати от САЩ и Канада. Димитър Малинчев изнася реферат на тема „Нашата организация в Северна Америка – цел и средства“, в който казва:

„

Ние сме в Америка, далеч от страдалното ни Отечество. Но това не ще да каже, че сме престанали да бъдем българи. Океанът не може да погълне под своите сини вълни воплите и страданията на македонския български народ. Те долитат до нас. Високите планини, които се изпречват, не могат да скрият от очите ни ликовете на цял легион македонски борци и мъченици. В мъртвешкия поглед на тия борци четем една повелителна заповед: "Българино, дето и да си, продължавай нашето дело!

“

Цели

Организацията е създадена главно от бежанци от Македония и Одринска Тракия след погромите от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. Целите на организацията повтарят залегналите в статутите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация принципи за автономия на Македония и Одринско, като същевременно да се грижи за запазване на културната идентичност на българите в Северна Америка.

Дейност

Организацията закупува печатна машина и започва издаването на вестник „Свобода“ (предложени са алтернативни имена „Автономна Македония“ и „Целокупна България“) с редактори Жеко Банев и Тодор Калев. Следва спад в организацията и постепенно се разпада. През 1914 година на Втория конгрес на който името на оргенизацията е променено на Македоно-българска народна организация (МБНО) присъстват 17 делегати, а на конференция от 22 ноември 1915 година присъстват делегати само от Индианаполис и Гери, когато е решено името на организацията да се промени на Български народен съюз в Съединените щати и Канада. През 1917 година дейността на съюза окончателно е прекратена и издаването на вестник „Свобода“ е преустановено.