Магеланов проток

Магеланов проток
	Магеланов проток
	Местоположение в Магалянес и Чилийска Антарктика
	Магеланов проток в Общомедия

Магелановият проток (на испански: Estrecho de Magallanes) е проток между континента Южна Америка на север и архипелага Огнена земя на юг и свърва Атлантическия океан на изток с Тихия океан на запад. Почти изцяло се намира на територия на Чили, единствено входът от изток опира до бреговете на Аржентина.^[1]^[2]

Водният път представлява най-важната естествена връзка между Атлантическия и Тихия океан, но се счита за труден маршрут поради непредсказуемите ветрове и течения в най-тясната му част. Пишката му е около 550 km и с променлива широчина, като в най-тесните участъци тя е 3,3 km. Минималната дълбочина на фарватера е 20 m, а максималната – над 1000 m.^[3] Северозападната му част, между полуостров Брънсуик и остров Риеско на север и островите Капитан Арасена, Кларънс, Санта Инес и Десолейшън на юг е много по-тясна, с много завои и дълбока. Бреговете му са стръмни и скалисти, от които до водата се спускат ледници. Североизточната част, между континента и остров Огнена земя е много по-широка и плитка, с ниски брегове от лагунен тип (по подробно виж приложените топографски карти в раздела източници). Плаването по протока е опасно и сега, когато корабите вече не са ветроходни, поради силните предимно западни ветрове, голямото количество подводни скали и плитчини в източната му част. Скоростта на приливните течение в тесните участъци достига до 25 km/h. На северния му бряг, на полуостров Брънсуик е разположен големия град и пристанище Пунта Аренас.^[2]

За пръв път през него преминава (от 1 до 21 ноември 1520 г.) великия испански мореплавател Фернандо Магелан със своите моряци по време на първото околосветско пътешествие. И тъй като корабите му навлизат там на 1 ноември (Деня на Вси светии), го наричат Estrecho de Todos los Santos (Проток на Вси светии). По-късно протокът е наименуван в негова чест.^[2]

До завършването на Панамския канал през 1914 г. Магелановият проток е сред малкото сигурни начини да се мине от Атлантическия в Тихия океан и обратно.^[1] Друг алтернативен маршрут в Южното полукълбо за преминаване от Атлантическия към Тихия океан и обратно е протокът Бигъл. Трети вариант е да се заобиколи нос Хорн от юг, който обаче е значително по-дълъг и има чести бури. По всички тези маршрути времето често е ветровито и неблагоприятно. Днес корабите предпочитат да минават през Панамския канал вместо през протока.