Магда Щаудингер
| Магда Щаудингер Magda Staudinger | |
| Латвийска биоложка и ботаничка | |
.jpg) | |
| Родена | Magda Voita
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Фрайбург, Федерална република Германия |
| Националност |  Латвия |
| Учила в | Хумболтов университет на Берлин Латвийски университет |
| Работила | Фрайбургски университет |
| Семейство | |
| Баща | Оскара Войта |
| Съпруг | Херман Щаудингер |
| Магда Щаудингер в Общомедия | |
Магда Щаудингер (на латвийски: Magda Štaudingere) (17 август 1902 – 21 април 1997) е латвийска биоложка и ботаничка, която изучава макромолекулите заедно със съпруга си Херман Щаудингер и тяхното приложение в биологията. Тя е призната за негов сътрудник, когато той спечелва Нобелова награда за химия и Магда публикува 7 тома от неговите работи след смъртта му. Тя е наградена Голям медал на Латвийската академия на науките за приноса ѝ за подпомагане на науката.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Магда Войта (също и като (на немски: Magda Woit)[1]) е родена на 17 август 1902 г.[2] в Елва[1] в семейството на латвийския дипломат Оскара Войта.[2] Като дете със семейството си пътува много в Германия, Унгария и Швейцария[1] и научава да говори добре английски, френски, немски и руски език. Освен това е завършена пианистка и цигуларка.[3] Установява се в Германия, където се записва да учи в Берлинския университет. Изучава растения под ръководството на Гонбил Хаберланд и получава степен по природни науки[1] през 1925 г. След това продължава учението ви Латвийския университет в Рига под ръководството на[2]Николайс[4] Малтас до 1927 г.,[2] когато защитава докторат.[3] Сщата година Войта се омъжва за Херман Щаудингер, който по-късно печели Нобелова награда за химия[1] и се премества с него, за да започне работа във Фрайбургския университет в Германия.[5] Тя среща Херман след като минава успешно държавния си изпит и докато учи в Института по биология в Хелголанд през лятото на 1927 г. Той малко преди това е публикувал резултатите от изследване на структурата на целулозата, а Войта работи върху клетъчните мембрани на водораслите. Оттук нататък двамата започват да си сътрудничат при изследването на макромолекулите.[6]
В продължение на много години Щаудингер изучава макромолекулите и тяхната химическа структура в сътрудничество със съпруга си Херман.[1] През 40-те години тя се завръща отново към приложението на изследванията на макромолекулите в биологията,[1] извършвайки опити върху живи клетки от 1945 г. нататък.[6] През 1946 г. Херман основава журнал с фокус върху развитието на макромолекулната химия Makromolekulare Chemie, а Щаудингер е част от редакторската колегия на списанието.[3] Когато Херман получава Нобелова награда за химия, признава за сътрудничеството на Щаудингер за своето изследване. В периода 1937 – 1956 г. тя публикува 30 научни статии за масата на молекулите, за микроскопичните оценки на морфологията на влакната и за колоидите. Между 1969 и 1976 г. Щаудингер редактира и публикува 7 тома със събрани трудове на съпруга си.[2]
След смъртта на Херман през 1965 г. тя става президент на Международната федерация на университетските жени. Остава на този пост до 1968 г.[2] Тя се стреми към по-голямо признание на жените в науката и се присъединява към ЮНЕСКО през 70-те години, за да постигне тези цели,[3] работейки като президент на немската научна комисия към ЮНЕСКО от 1970 до 1975 г. Тя е също така първия координатор на биосферната програма на ЮНЕСКО.[2] През 1990 г. е направена почетен член на Латвийската академия на науките,[1] а през 1991 г. създава фонд за подкрепа на учещите биология, химия и медицина в Латвия. През 1995 г. Щаудингер създава фонд „Магда и Херман Щаудингер“ в полза на пенсионираните членове на Латвийската академия на науките, който да се използва по усмотрение на Академията за стипендии или други компенсации.[2] През 1996 г. получава Големия орден на Латвийската академия на науките.[1][2]
Щаудингер умира във Фрайбург на 21 април 1997 г. и е погребана до съпруга си в гробището Хауптфридхоф Фрайбург.[7]
Избрани трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Woit, Magda. Umgestaltungen an Blattgeweben infolge des Wundreizes. University of Berlin, 1925. (на немски)
- Staudinger, Magda. Der fibrilläre Bau natürlicher und künstlicher Cellulosefasern. 299. Mitteilung über makromolekulare Verbindungen // Journal für Praktische Chemie 160 (5 – 7). 9 юни 1942. DOI:10.1002/prac.19421600505. S. 203 – 216. (на немски)
- Staudinger, Magda. Mikroskopische und elektronenmikroskopische Untersuchungen an makromolekularen Stoffen. Köthen, Germany, Verl. d. Chemiker-Zeitg. Otto von Halem, 1943. (на немски)
- Staudinger, Magda. Über den Faserabbau im mikroskopischen Bild // Journal für Praktische Chemie 2 (1 – 5). December 1944. DOI:10.1002/prac.19440020107. S. 67 – 77. (на немски)
- Rózsa, György et al. Elektronenmikroskopische untersuchungen an muskelproteinen1 // Die Makromolekulare Chemie 2 (1). December 1944. S. 66 – 76. (на немски)
- Staudinger, Hermann, Staudinger, Magda. Die makromolekulare Chemie und ihre Bedeutung für die Protoplasmaforschung. Vienna, Austria, Springer, 1954. ISBN 978-3-211-80344-8. (на немски)
- Staudinger, Magda. Arbeiten über Isopren, Kautschuk und Balata. Т. Volume 1. Basel, Switzerland, Huethig & Wepf Verlag, 1969. (на немски)
- Staudinger, Magda. Arbeiten über Cellulose und Cellulosederivate. Т. Volume 2. Basel, Switzerland, Huethig & Wepf Verlag, 1972. (на немски)
- Staudinger, Magda. Arbeiten über synthetische makromolekulare Stoffe. Т. Volume 3. Basel, Switzerland, Huethig & Wepf Verlag, 1974. (на немски)
- Staudinger, Magda. Arbeiten nach Sachgebieten geordnet. Т. Volume 4. Basel, Switzerland, Huethig & Wepf Verlag, 1975. (на немски)
- Staudinger, Magda. Arbeiten allgemeiner Richtung. Т. Volume 5. Basel, Switzerland, Huethig & Wepf Verlag, 1975. (на немски)
- Staudinger, Magda. Arbeiten über Die Ketene. Т. Volume 6. Basel, Switzerland, Huethig & Wepf Verlag, 1976. (на немски)
- Staudinger, Magda. Arbeiten über niedermolekulare organische Verbindungen. Т. Volume 7. Basel, Switzerland, Huethig & Wepf Verlag, 1976. (на немски)
- Staudinger, Magda. The Biosphere. September-Ausgabe 1970 der Zeitschrift Scientific American, Band 223. Nr. 3., W. H. Freeman & Co., San Francisco // Biologie in unserer Zeit 1 (6). December 1971. DOI:10.1002/biuz.19710010609. S. 189 – 190. (на немски)
- Staudinger, Magda. Zur geschichte der zeitschrift „die makromolekulare chemie“ // Die Makromolekulare Chemie 183 (8). 10 август 1982. DOI:10.1002/macp.1982.021830801. S. 1829 – 1831. (на немски)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Ogilvie Harvey, с. 1223.
- ↑ а б в г д е ж з и Magda Štaudingere–Voita (Magda Staudinger–Woit) // Latvijas Zinātņu akadēmija, 25 ноември 2009. Посетен на 22 ноември 2015. (на латвийски)
- ↑ а б в г Percec 2014, с. 42.
- ↑ History of the Botanical Garden // Latvijas Universitāte Botāniskais dārzs. Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 22 ноември 2015.
- ↑ Percec 2014, с. 89.
- ↑ а б Percec 2014, с. 130.
- ↑ Dr Magda Woit Staudinger // Find-a-Grave. Посетен на 23 ноември 2015.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Ogilvie, Marilyn Bailey, Harvey, Joy Dorothy. The Biographical Dictionary of Women in Science: L-Z. New York, New York, Taylor & Francis, 2000. ISBN 978-0-415-92040-7.
- Percec, Virgil. Hierarchical Macromolecular Structures: 60 Years after the Staudinger Nobel Prize I. New York, New York, Springer, 2014. ISBN 978-3-319-01137-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
