Магдалина Хаджиделева
| Магдалина Хаджиделева | |
| българска просветна деятелка | |
| Родена |
около 1886 г.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Христо Хаджиделев |
| Братя/сестри | Петър Хаджиделев Георги Хаджиделев |
Магдалина (Магдалена) Христова Хаджиделева (Хаджидельова) е българска просветна деятелка, учителка от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е около 1886 година[1] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция), в патриотично българско семейство. Баща ѝ е българският революционер Христо Хаджидельов, а майка ѝ е Тина (Катерина) Христова Измирлиева, сестра на Мицо Измирлиев. Има двама братя – Петър Хаджиделев и Георги Хаджиделев.[2][3] В 1903 година Магдалина завършва с XIII випуск българската девическа гимназия в Солун.[4] След това става учителка и учителства в родния си град Кукуш и в село Грамадна, Кукушко.[3] А също и в Горно Броди (1913).[5]
Занимава се и с революционна дейност и влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[6]
След опожаряването на Кукуш през Междусъюзническата война семейството се преселва в Свободна България.
В България Магдалина продължава да работи като учителка. Става деятелка на комунистическото движение.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо Хаджидельов (? - около 1900) | Катерина Измирлиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Хаджиделев (1889 - 1983) | Георги Хаджиделев (1894 - 1925) | Магдалина Хаджиделева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 490, л. 79 гръб – 80. В енорийската книга от края на 1906 или началото на 1907 година фигурира като 20 годишна, учителка.
- ↑ Христо Хаджиделев // geni.com.
- ↑ а б Стойчева, Станислава. Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви) // Македонски преглед. 2018, кн. 1. с. 141.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 165.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 59.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 161.
- ↑ Драгойчева, Цола. Повеля на дълга: спомени и размисли. Том 3 // Партиздат, 1980. с. 463.
