Магдалена София фон Йотинген
| Магдалена София фон Йотинген | |
| графиня на Хоенлое-Нойенщайн в Кюнцелзау | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена | 17 февруари 1654 г.
|
| Починала | 13 февруари 1691 г.
|
| Други титли | графиня от Йотинген-Йотинген |
| Семейство | |
| Баща | Йоахим Ернст фон Йотинген-Йотинген |
| Майка | Анна София фон Пфалц-Зулбах |
| Брак | Йохан Лудвиг фон Хоенлое-Нойенщайн-Кюнцелзау |
| Герб |  |
| Магдалена София фон Йотинген в Общомедия | |
Магдалена София фон Йотинген-Йотинген (на немски: Magdalena Sophie von Oettingen-Oettingen; * 17 февруари 1654; † 13 февруари 1691 в Кюнцелзау, Баден-Вюртемберг) е графиня от Йотинген-Йотинген в Бавария и чрез женитба графиня на Хоенлое-Нойенщайн в Кюнцелзау.
Тя е дъщеря на граф Йоахим Ернст фон Йотинген-Йотинген (1612 – 1659) и третата му съпруга пфалцграфиня Анна София фон Пфалц-Зулбах (1621 – 1675), дъщеря на пфалцграф Август фон Пфалц-Зулцбах (1582 – 1632) и принцеса Хедвиг фон Холщайн-Готорп (1603 – 1657).[1]
Тя умира на 13 февруари 1691 г. в Кюнцелзау, Баден-Вюртемберг на 36 години и е погребана там.[2]
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Магдалена София фон Йотинген се омъжва на 15 март 1681 г. в Нойенщайн за граф Йохан Лудвиг фон Хоенлое-Нойенщайн-Кюнцелзау (* 1 юни 1625; † 15 август 1689), петият син на граф Крафт VII фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм-Глайхен (1582 – 1641) и пфалцграфиня София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд (1593 – 1676).[3] Бракът е бездетен.[4]
Чрез подялба на наследстово замъкът Бартенау в Кюнцелзау отива на фамилията Хоенлое. Граф Йохан Лудвиг фон Хоенлое събаря замъка 1679 г. и на неговото место построява триетажен дворец в стил късен ренесанс.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Volker von Volckamer: Oettingen, Grafen und Fürsten zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 472 – 474.
- Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
- Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
- Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 101.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oettingen 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Magdalena Sophie von Oettingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Hohenlohe 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Magdalena Sophie v. Oettingen-Oettingen, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Magdalena Sofia Gräfin zu Oettingen-Oettingen, Genealogics – Leo van de Pas