Людмила Улицка
Людмила Улицка | |
руска писателка | |
През 2012 г. | |
Родена |
21 февруари 1943 г.
|
---|---|
Националност | СССР Русия |
Работила | писател |
Литература | |
Период | от края на 80-те години |
Жанрове | разказ, роман, сценарий |
Известни творби | „Сонечка“ (1992) „Искрено ваш Шурик“ (2003) „Даниел Щайн, преводач“ (2006) |
Награди | „Медиси“ (1996) Руски „Букър“ (2001) „Большая книга“ (2007, 2016) „Гринцане Кавур“ (2008) |
Повлияна | Владимир Набоков |
Семейство | |
Съпруг | Юрий Тайц Михаил Евгениев Андрей Красулин |
Деца | Алексей Евгениев Пьотър Евгениев |
Уебсайт | Официален сайт |
Людмила Улицка в Общомедия |
Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгеньевна Улицкая) е руска писателка.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Людмила Улицка е родена на 21 декември 1943 г. в Давлеканово, Башкирия.
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ – биохимичка.
Първите ѝ разкази се появяват в списания към края на 1980 г. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.
Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. Любимият ѝ похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).
Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Награда „Медиси“ (1996, Франция, за „Сонечка“)
- Награда „Пене“ (1997, Италия)
- Литературна награда „Джузепе Ачерби“ (1998, Италия, за „Сонечка“)
- Руски „Букър“ (2001, Русия, за „Казусът Кукоцки“)
- Рицар на Ордена „Академични палми“ (2003, Франция)
- Награда за роман на годината (2004, Русия, за „Искрено ваш Шурик“)
- Награда за най-добър писател на годината (2004, Русия)
- Рицар на Ордена за изкуство и литература (на френски: Ordre des Arts et Lettres, 2004, Франция)
- Национална награда за литература (2005, Китай, за „Искрено ваш Шурик“)
- Литературна награда за книга на годината (2005, Русия, за „Хората на нашия цар“)
- Литературна награда „Венец“ (2006, Русия)
- Награда „Пене“ (2006, Италия, за „Казусът Кукоцки“)
- Национална награда „Олимпия“ на Руската академия за бизнес (2007, Русия)
- Награда за най-добра поставена пиеса „Годината на белия слон“ на Московския съвет за култура (2007, Русия)
- Национална литературна награда „Большая книга“ (2007, Русия, за „Даниел Щайн, преводач“)
- Литературна награда „Гринцане Кавур“ (2008, Италия, за „Искрено ваш Шурик“)
- Награда „Отец Александър Мен“ (2008, Германия-Русия, за „Даниел Щайн, преводач“)
- Будапещенска „Grand Prix“ (2009, Унгария)
- Номинация на Международната награда „Man Booker“ (2009)
- Годишна награда на списание „Знамя“ (2010, Русия, поделена с Михаил Ходорковски за книгата „Разговори с Людмила Улицка“)
- Голямата награда на списание „ELLE“ (2010, Италия)
- Награда „Bauer/Ca’Foscari“ (2010, Италия)
- Награда „Олег Табаков“ (2011, Русия, за „Имаго“)
- Номинация за руската награда „Букър“ за роман на десетилетието (2011, Русия, за „Даниел Щайн, преводач“)
- Награда „Симон дьо Бовоар“ за свобода на жените (2011, Франция)
- Международна литературна награда „Park Kyung-ni“ (2012, Южна Корея)
- Офицер на Ордена на почетния легион (2013, Франция)
- Австрийска държавна награда за европейска литература (2014)
- Национална литературна награда „Большая книга“ (2016, Русия, 3 място и награда на публиката за „Стълбата на Яков“)
- Финалист за наградата „Neustadt“ (2018, САЩ)
- Doctor Honoris Causa на Букурещкия университет (2019)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Детство-49“, сборник с разкази
- „Второе лицо“, сборник с разкази
- „Сквозная линия“, повест (ISBN 978-5-271-39658-8)
- „Первые и последние“, сборник с разкази (ISBN 978-5-271-42010-8)
- „Истории про зверей и людей“, сборник с разкази (ISBN 978-5-699-12176-2)
- „Искусство жить“, сборник с разкази (ISBN 5-699-03954-6, ISBN 5-93381-007-X)
- Повесть „Сонечка“ в 1992 г. публикувана в списание „Новый мир“
- 1993 „Бедные родственники“, сборник с разкази (ISBN 978-5-271-38699-2)
- 1996 „Медея и её дети“, семейна хроника (ISBN 978-5-271-38601-5)
- 1997 „Весёлые похороны“, повест (ISBN 978-5-271-38696-1)
- 2001 „Казус Кукоцкого“, роман (ISBN 978-5-699-53053-3)
- 2002 „Девочки“, сборник с разкази (ISBN 978-5-699-27522-9)
- 2003 „Искренне ваш Шурик“, роман
- 2005 „Люди нашего царя“, сборник с разкази (ISBN 5-699-10734-7)
- 2006 „Даниэль Штайн, переводчик“, роман (ISBN 978-5-699-27517-5)
- 2008 „Русское варенье и другое“, сборник с пиеси (ISBN 978-5-699-25803-1)
- 2011 „Зелёный шатёр“, роман (ISBN 978-5-699-47710-4)
- 2012 „Священный мусор“, сборник с разкази и есета (ISBN 978-5-271-45555-1)
- 2013 „Детство 45-53. А завтра будет счастье“, сборник с разкази (ISBN 978-5-17-079644-1)
- 2015 „Лестница Якова“, роман-притча (ISBN 978-5-17-093650-2)
- 2016 „Дар нерукотворный“, сборник (ISBN 978-5-17-096122-1)
Издания на български
[редактиране | редактиране на кода]- Сонечка. Бедни роднини. Превод от руски език София Бранц, Мария Ангелова. София: Колибри, 2004, 206 с.
Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетени умело в „приказното“ ежедневие. - Медея и нейните деца. Превод от руски език София Бранц. София: Колибри, 2005, 256 с.
Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои. - Искрено ваш Шурик. Превод от руски език Здравка Петрова. Пловдив: Жанет 45, 2007, 470 с.
- Даниел Щайн, преводач. Превод от руски език Александрина Петрова, Доротея Монова, София: Парадокс, 2016, 608 с. ISBN 978-954-553-195-8
- Казусът Кукоцки. Превод от руски език Иван Тотоманов, София: Колибри, 2017, 464 с. ISBN 978-619-150-723-8
- Непрекъсната линия. Превод от руски език Ася Григорова, София: Колибри, 2019, 168 с. ISBN 978-619-02-0358-2
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Людмила Улицка в Моята библиотека
- ((ru)) Принцип Улицкой: без трупов и уныния
- ((en)) Людмила Улицка на сайта на агенция за авторско право Elkost
- Радостина Велева, Людмила Улицка – критически погледи Архив на оригинала от 2020-09-23 в Wayback Machine., Littera et Lingua
|
- Руски писателки
- Съветски писателки
- Руски детски писатели
- Руски сценаристи
- Руски преводачи
- Възпитаници на Московския университет
- Носители на награди на Франция
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на литературни награди на Австрия
- Носители на ордена на Почетния легион
- Доктор хонорис кауза
- Евреи в Русия
- Родени в Башкирия