Любомир Левичаров

Любомир Левичаров
български анархокомунист, стопански и обществен деец
Роден	23 май 1898 г. Татар Пазарджик, Княжество България
Починал	16 март 1985 г. Пазарджик, Народна република България
Семейство
Баща	Кръстьо Левичаров
Майка	Ана Траколникова

Любомир Кръстев Левичаров (23 май 1898 – 16 март 1985) е български анархокомунист от второто поколение, стопански и обществен деец, публицист и политически затворник.

Завършва Търговско-стопанския отдел в Свободния университет в София (1927). Счетоводител е в Лозаро-винарска кооперация „Пазарджишки памид“ (1923 – 1927), съдружник в търговско предприятие за електроматериали (1927 – 1934), помощник-кмет (1934), директор на Кооперативна популярна банка в Стара Загора (1935), на Пазарджишката популярна банка (1936 – 1944). Работи и като счетоводител (1954 – 1960). Редактор е на вестниците „Изгрев“, „Подем“, „Кооперативна пробуда“ и „Лъча“ (1927 – 1942).

През 1915 г. като ученик в Карлово Любомир Левичаров участва в издавания в Татар Пазарджик хумористичен вестник „Тирбушон“, от който излизат само шест броя. Там списва под творчески псевдоним Альоша Чьорни. Когато по-късно учи в Пазарджишката мъжка гимназия, участва в ученическата стачка на 11 май 1919 г. По случай празника на Св. св. Кирил и Методий двама войници с натъкнати на пушките си ножове го отвеждат. По спомени на Владимир Фучалов при идването през септември 1919 г. на Георги Шейтанов в Пазарджик заедно с ученици, някои от които конспиратори, участва в сбирка, прекратена поради забрана от полицията.

През 1945 г. Любомир Левичаров е осъден от така наречения „Народен съд“ на десет години строг тъмничен затвор, лишаване от политически права за петнадесет години и пълна конфискация на имуществото му по причина, че като директор на банка е отпуснал парични средства в помощ на семейството на убит полицай. През 1954 г. е реабилитиран и помилван от властта.

Семейство

• Баща – Кръстьо Левичаров (1873 – 1945), също анархист.
• Майка – Ана Траколникова (1870 – 1964), българска учителка.