Направо към съдържанието

Любомир Бучков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Бучков

Любомир Христов Бучков е български юрист и литературен критик от Македония.[1]

Любомир Бучков е потомък на видните кукушки родове Бучкови и Кушовалиеви: баща му Христо Бучков е просветен деец и дипломат, един от създателите на Солунската гимназия, а дядо му хаджи Георги Бучков, както и дядо му по майчина линия – Атанас Кушовалиев, са изявени борци за българска църковна независимост и просвета през Българското възраждане в Македония, ръководители на Кукушката българска община.[2]

Завършва Робърт колеж в Цариград, владее няколко езика.[2] Участва в Балканските войни, през 1913 година е на бойното поле при Чаталджа.[3] През Първата световна война е запасен поручик,[1] командир на рота.[2] Награден е с орден „За военна заслуга“.[1]

Занимава се с литературна критика.[1] По време на Втората световна война, когато Хитлер е пред Москва и Ленинград, Любомир Бучков аргументирано предрича неговия военен и политически разгром.[2]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
М. Бучков
(1795 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Бучков
(около 1818 – след 1871)
 
 
 
Дельо Бучков
(1820 – ?)
 
 
 
Никола Бучков
(? – 1899)
 
 
 
Магдалина Станишева
 
Атанас Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кушувалиева
 
Христо Бучков
(1856 – 1913)
 
Дионис Бучков
 
Никола Бучков
(1846 – 1881)
 
 
 
Петър Бучков
(1887 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Бучков
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Бучков
(1878 – 1930)
 
 
 
Преслав Бучков
 
Тома Бучков
(1898 – след 1944)
 
Димитър Бучков
(1902 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бучков
(1909 – 1996)
 
Петър Бучков
(1912 – 2003)
 
Васил Бучков
(1913 – 1994)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Николай Бучков
(р. 1947)
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
  2. а б в г Бучков, Никола Ат. Знай своя род. Жените са паметта на рода // Отечество (4). Национален съвет на Отечествения фронт, 23 февруари 1979. с. 21.
  3. Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Христо Бучковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 12.