Любов Френска
Любов Френска е псевдоним на писателя хуморист Ганчо Марков Ганчев. Под него той публикува сатирични стихове в края на 90-те години на XX век и в началото на новото хилядолетие. Под формата на еротични стихове, излизащи изпод перото на измислената „поетеса” Любов Френска, авторът осмива конкретни събития и герои на деня.
Първото стихотворение под този псевдоним Ганчо Ганчев публикува през 1998 г. във вестник „Нощен Труд“, където списва седмичната хумористична страница. Стихотворението със заглавие „М-ММ !“ е „вдъхновено“ от любовната драма между Бил Клинтън и Моника Люински:
„ | Копнея за любов МОРАЛНА! Копнея за любов М-ММ!-ОРАЛНА! |
“ |
Нощен Труд, VII, № 20 (1421), 30-31.01.1998, с. 18. Вдигай. София, Труд, 1999, с. 21. |
Особена популярност стиховете на Любов Френска добиват чрез хумористичното телевизионно предаване „Клуб НЛО“, излъчвано по Канал 1 на БНТ. Ролята на Любов Френска се изпълнява от актрисата Мария Сапунджиева. Чрез телевизионния екран героинята на Ганчо Ганчев се превръща в една от най-известните мистификации в българската литература, наред с „На Острова на блажените“ на Пенчо Славейков и сатиричната поезия на Трендафил Акациев.
Освен в „Нощен Труд“, през годините стиховете на Любов Френска се публикуват и във вестниците „24 часа“ и „Уикенд“. Стихотворенията, писани между 1998 и 1999 г., са издадени от Книгоиздателска къща „Труд“ под заглавието „Вдигай“ (1999). Книгата е богато илюстрирана от майстора на шаржа Иван Кутузов. Всички стихове на Любов Френска са събрани в книгата „Ганчо Ганчев и Любов Френска – Избрано“ (2017). Стиховете на Любов Френска се отличават с нерядко парадоксални рими, което заедно със споменаването на конкретни имена и събития им придава неповторима каламбурност. Еротиката в тях е само похват, като авторът понякога „ходи по ръба на бръснача“, но никога не го прекрачва. Макар на пръв поглед да са злободневни, стиховете под псевдонима „Любов Френска“ успяват да направят обобщения за българския живот и нрави, които са валидни и днес. В книгата „Избрано“ Ганчо Ганчев казва: „Първите стихове на Любов Френска са от края на миналия век. За съжаление повечето от тях не са остарели...“. Немалко от стихотворенията илюстрират верността на тези думи:
„ | ШЕНГЕН Мечтата ни за дълъг път залезе – в Шенген не може вече да се влезе! Любими, знаеш ли къде се влиза и без да е необходима виза? Недей на чужди порти чука, чука – ела при мен – опитай тука! Ела да слеем с тебе ген със ген – напук на Маастрихт и на Шенген! |
“ |
Нощен Труд, VII, № 147 (1548),31.07-1.08.1998, с. 18. |
„ | ВДИГАЙ! Любими, чу ли днеска новината – на тока ще се вдига пак цената! На парното калорията гига – и тя се вдига – да! – и тя се вдига! Любими, вземай пример от Шиляшки – |
“ |
Нощен Труд, VII, № 152 (1553),7-8.08.1998, с. 18. |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Деян Енев, От вестник „Независимост“ до Любов Френска Архив на оригинала от 2023-01-20 в Wayback Machine., в. „Сега“, 18 ноември 2000 г. Посетено на 3 февруари 2023 г.
- Любовни съвети от Любов Френска, сп. „Ева“, 6 ноември 2009. Посетено на 4 февруари 2023 г.
- Писателят Ганчо Ганчев представя в Белград хумористичната си книга „Избрано“, на уебсайт „Културни новини“, 17 юни 2017 г. Посетено на 3 февруари 2023 г.
- Bugarski satiričar Gančo Gančev i njegova „Francuska ljubav“ predstavljena u Beogradu, на Портал „Фар“, 20 юни 2017 г. Посетено на 3 февруари 2023 г.
- Петър Рангелов, Сатирикът Ганчо Ганчев представи най-новата си книга „Избрано” в Белград, на Глас прес, 27 юни 2017 г. Посетено на 3 февруари 2023 г.
- Деян Енев, „Сатирикът е като контрольора!“, Портал „Култура“, 17 ноември 2021 г. Посетено на 3 февруари 2023 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография на Любов Френска. Посетено на 4 февруари 2023 г.
- Клуб-НЛО Любов Френска, видео. Посетено на 4 февруари 2023 г.
- Пълен цикъл с творби на Любов Френска. Посетено на 6 февруари 2023 г.
- Личен блог на Ганчо Ганчев
- Антология „Непредизвикано“, София, 2016, с. 25 – 43
- Ганчо Марков Ганчев в Електронния каталог на Националната библиотека
- Книгоиздателска къща „Труд”