Направо към съдържанието

Любица Ацевска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любица Ацевска
Љубица Ацевска
северномакедонска дипломатка
Родена
1957 г. (67 г.)
Учила вОхайски държавен университет

Любица Ацевска (на македонска литературна норма: Љубица Ацевска) е икономистка и дипломатка от Северна Македония. Ацевска е емигрантка в Съединените американски щати, която в 1992 година напуска работата си, за да стане неофициален представител на Скопие във Вашингтон, а по-късно в 1995 година се отказва от американското си гражданство за да стане пръв посланик на Република Македония в САЩ. Остава на поста до 2002 година, заместена от Никола Димитров.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Ацевска е родена в 1957 година в битолското село Цапари, тогава във Федеративна народна република Югославия. И прадядо ѝ и прадядо ѝ са емигранти в САЩ. Дядо ѝ отваря ресторант в Менсфийл, Охайо.[1][2]

Ацевска емигрира от Югославия в Съединените щати с родителите брат си в 1966 година. Баща ѝ и чичо ѝ работят в ресторанта на дядо ѝ.[1] Роднините ѝ по майчина линия остават в Югославия. Ацева има македонско-американско възпитание. Учи в Охайския държавен университет, където завършва политически науки.[3] След това работи като асистент в университета.[4] По-късно тя става партньор и консултант във фокусираната върху Близкия изток компания за международна търговия и икономическо развитие „Гълф Ентърпрайзис“.[1][5]

Лобиране за признаване на Република Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След обявяването на независимостта на Република Македония през септември 1991 година с разпадането на Югославия, Ацевска, при посещенията си в страната, често призовава държавните служители там да изпратят свой представител във Вашингтон и в крайна сметка президентът Киро Глигоров я моли да поеме тази задача временно за два месеца. Тя се оттегля от поста си в „Гълф Ентърпрайзис“ и се заема с новата си задача.[5] По това време САЩ не признават официално Република Македония и вместо тя да бъде акредитирана като посланик и да се появи в дипломатическия списък на Държавния департамент, тя се регистрира по Закона за регистрация на чуждестранните агенти.[5][6] С бюджет от само 40 000 щатски долара годишно от правителството на Република Македония, тя поема две дипломатически задачи - преговорите за дълга с Международния валутен фонд и справянето с оплакванията на Държавния департамент относно придържането на Република Македония към доброволни ограничения на износа и предполагаеми нарушения на санкциите срещу Сърбия, както и консулски задачи, като съвети за граждани на Република Македония с изтекли югославски паспорти.[5]

Временната роля на Ацевска от името на правителството на Република Македония се удължава значително.[1] Към средата на 1993 година усилията започват да дават резултати, след като САЩ разполагат войски в Република Македония. Ацева отбеляза, че служителите във Вашингтон са станали „по-достъпни... отвръщат ми на обажданията и ме информират“. Но пречките пред официалното признаване на страната от страна на Вашингтон остават, като Ацева е информирана, че признаване няма да има, докато Скопие не реши проблемите си с Атина по отношение на името на страната и части от Конституцията на Република Македония, които могат да се считат за териториални претенции за части от Гърция.[5]

Посланичество

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1994 година се появяват индикации, че Вашингтон и Скопие ще установят официални отношения и е обявено, че Виктор Комрас, служителят на американското външно министерство, създал Американската служба за връзка в Република Македония, ще бъде първият посланик на САЩ в страната.[1] За да бъде акредитирана като посланик, Ацевска трябва да се откаже от американското си гражданство,[5] тъй като политиката на Държавния департамент е да не предоставя дипломатическа акредитация на американски граждани като посланици на чужди държави.[7] В 1993 година Ацевска заявява пред „Ню Йорк Таймс“, че дотогава не е обмисляла проблема.[5] По-късно описва отказа си от американско гражданство като „странно усещане“, но „правилният ход. И аз наистина искам да помогна на страната си - винаги съм се чувствал част и от двете страни.“[2] Официално е назначена за посланик през ноември 1995 година.[4]

Като млада жена и неопитна дипломатка Ацевска е изправена пред различни предизвикателства, както тя се изразява, „света на възрастните хора“.[4] Когато e придружавана от свой сътрудник мъж, хората, които които среща, често го взимат него за посланика и Ацевска отбелязва: „Понякога мисля, че трябва да нося панделка като на Мис Америка, на която да пише:„ Аз съм посланикът“. В деветдесет процента от случаите [хората не могат да го разберат]. Нашият манталитет не e в крак с реалността.“[8] В Скопие също има недоволство, че тя е успяла да получи толкова важна роля, въпреки че Ацевска заявява, че повечето „вече са свикнали с мен“.[4] Парите, които е натрупала като международен икономически консултант също предизвикват завист и тя е принудена „да укроти“ донякъде гардероба си.[5][9]

Ацевска е посланик до 2002 година, когато е наследена от Никола Димитров.[10] Ацевска започва работа като изследовател на публичните политики в Международния център „Уудроу Уилсън“, а по-късно се занимава с хуманитарната дейност в Хаити.[11][12]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Аце е носителка на наградата Алумни Медалист от Охайския държавен департамент за 1996 година за „международно признание в служба на човечеството“.[4] В 2000 година е обявена за Посланик на годината от Програмата за жени посланички за нейната работа със студентите по международни отношениея в Хоуърд Юнивърсити.[13]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Halsell, Grace. Republic of Macedonia's U.S. Representative Grew Up in Ohio // Washington Report. September–October 1994. Посетен на 2014-02-25.
  2. ↑ а б Ohioan answers Macedonia's call // Eugene Register-Guard/The Associated Press. 1999-06-28. Посетен на 2014-02-25.
  3. ↑ Sephocle, Marilyn. Then, They Were Twelve: The Women of Washington's Embassy Row. Greenwood Publishing, 2000. ISBN 9780275968335.
  4. ↑ а б в г д Luxner, Larry. Service to Country and Humanity: Macedonia's Ljubica Z. Acevska // The Washington Diplomat. 1997. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2014-02-25.
  5. ↑ а б в г д е ж з De Witt, Karen. Balkan Envoy To U.S. Gets New Respect // The New York Times. 1993-07-15. Посетен на 2014-02-25.
  6. ↑ Supplemental Statement Pursuant to Section 2 of the Foreign Agents Registration Act of 1938, as amended // Department of Justice, 1992-07-31. Посетен на 2014-02-25.
  7. ↑ Diplomatic and Consular Immunity. United States, Department of State, July 2011. Посетен на 2014-02-25.
  8. ↑ Shor, Donna. Around Town // Washington Life. September 1999. Архивиран от оригинала на 2014-02-28. Посетен на 2014-02-24.
  9. ↑ Sephocle 2000, с. 118
  10. ↑ Luxner, Larry. Macedonia's Nikola Dimitrov: No more FYROM // The Washington Diplomat. December 2004. Архивиран от оригинала на 4 March 2016. Посетен на 2014-02-24.
  11. ↑ NATO Enlargement at Risk: The Athens-Skopje Dispute // Woodrow Wilson International Center for Scholars, 2008-03-28. Посетен на 2014-02-25.
  12. ↑ Velkovska, Julija. Љубица Ачевска во хуманитарна мисија во Хаити // Voice of America. 2010-03-06. Посетен на 2014-02-25.
  13. ↑ Embassy Row: Women's work // The Washington Times. 2000-04-10. Посетен на 2014-02-24.
първа → посланик в САЩ
(1995 – 2002) 		→ Никола Димитров
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любица_Ацевска&oldid=11001529“.