Любери

Люберите са членове на младежко движение, възникнало в руския град Люберци в края на 1970-те и съществувало до началото на 1990-те години в СССР.

Активно се занимават със спорт, основно културизъм и военно-приложни спортове – ръкопашен бой, бокс, бягане, плуване, скокове. Обявяват се за живот без наркотици, цигари и алкохол, активно се противопоставят на хипитата, пънкарите и метълистите.

Разцветът на движението е през 1980-те, а през 1990-те години затихва и в края на 20 век изчезва.

В културата

Песни за люберите

• „Люберецкие перчатки“ – А. Барыкин
• „Убивал меня любер Василий“ – Порт Артур
• „Эй, брат Любер!“ – група „Гражданская оборона“, по стихове на Лищенко
• „Убер-Любер“ – група „Объект насмешек“
• „Люберцы“, „Клетки“ – Любэ
• „Мама, я любера люблю“ – група „ДДТ“
• „Бей Правой, Любер“ – група „Продлённого дня“
• „Такие дела“ – Чиж & Co
• „Люберцы“ – Рома Жиган
• „Перемена погоды“, „Заебись“ – група „Гражданская Оборона“
• „Оля любит…“ – група „КПП“
• „Люберцы“ – Александр Дюмин
• „Любер Иван Семёнов“ – група „Глубокий тыл“
• „Любера“ – група „НИИ Косметики“и

Филми за люберите

• Филм „Luna Park“ (реж. Павел Лунгин)
• Филм „Меня зовут Арлекино“ (реж. Валерий Рибарев)

Литература за люберите

В повестта „Руска седморка“ от Эдуард Владимирович Тополь се описва нападение на любери, на рок-концерт в Подолск.