Любен Динов
| Любен Динов | |
| български военен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1995 г.
|
Любен Георгиев Динов е български военен деец, генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е 7 юли 1920 година в село Бъзовец, Ломско. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война, за което е осъден на доживотен затвор.
След 9 септември 1944 година е офицер в БНА. До 1946 г. е помощник-командир по политически въпроси на четвърти бронеизтребителен полк в Лом.[1] От 1946 до 1951 г. е началник на политическия отдел на единадесета танкова бригада[2]. От 1950 г. е генерал-майор[3]. Служи като началник на Военнонаучния отдел към Генералния щаб на Българската армия. Бил е заместник-началник на Главното политическо управление на българската народна армия (1950 – 1965). Противопоставя се на управлението на Тодор Живков.
Участва в заговора на Иван Тодоров-Горуня. Лежи 2 пъти в затвора (1965 – 1971 и 1982 – 1984)[4].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.171
- ↑ В Карлово честваха „80 години танкови войски“
- ↑ Бенев, Г. Бунтовният генерал. Изд. Сафо, 2000, с. 15
- ↑ „Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина“, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5, посетен на 21 ноември 2010