Люба Касърова
Люба Касърова | |
българска поетеса | |
Родена | Люба Франтишек Сплитекова
|
---|---|
Починала | 6 февруари 1946 г.
|
Учила в | Карлов университет |
Семейство | |
Баща | Франтишек Сплитек |
Майка | Камелия Сплитек |
Люба Франтишек Сплитекова, по съпруг Касърова, е българска поетеса, преводачка и общественичка.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в Солун в 1887 година в семейството на учителя Франтишек Сплитек, чех, преселен в България в 1880 година[1] и на учителката Камелия Сплитек, по баща Волковская, рускиня, установила се в България в 1878 година. Завършва гимназия в Пловдив, България, а след това учи в Прага – в Музикалната академия и във Философския факултет на Карловия университет.[1] Омъжва се за д-р по право Христо Касъров от сопотския род Касърови, чиито баща, Тодор Касъров, е собственик на една от най-големите книжарници в София.
Връща се в България. Превежда от чешки на български творби на Божена Немцова, Каролина Светла, Елишка Краснохорска. Секретарка е на дружеството „Българо-чехословашка взаимност“ и в 1926 година редактира едноименния му орган. Пише в списание „Хиперион“, „Славянска беседа“, „Завети“, „Мисъл“, във вестник „Литературен глас“, „Вестник на жената“, „Развигор“.[1] Членка е на Съюза на българските писатели.[1]
Носителка е на чехословашкия Женски орден на белия лъв (1937).[1]
Стихосбирки
[редактиране | редактиране на кода]- „Люлякови люлки“ (1930)
- „В съня на новороденото“ (1932)
- „Птицта феникс“ (1933)
- „Гласове“ (1937)
- „Какво ми нашепва музиката“ (1941)[3][1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Из поемата Вардар: Ода на Вардар; Скопие – пролет 1941", публикувано в сп. „Литературен глас“, год. XIV, бр. 534, София, 17 декември 1941 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 196.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 79.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 369 – 370.
|