Льоконт дьо Лил
| Льоконт дьо Лил Leconte de Lisle | |
| френски поет | |
 | |
| Роден |
22 октомври 1818 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Учил в | Ренски университет |
| Литература | |
| Псевдоним | Pierre Gosset[1][2] |
| Период | 1840 – 1894 |
| Жанрове | Поезия |
| Направление | Парнасизъм |
| Течение | Парнасизъм |
| Подпис |  |
| Льоконт дьо Лил в Общомедия | |
Шарл Мари Рьоне Льоконт дьо Лил (на френски: Charles Marie René Leconte de Lisle) е френски поет и преводач.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 22 октомври 1818 година в Сен Пол на остров Бурбон (днес Реюнион) и прекарва ранните си години там и в Бретан, където завършва Ренския университет. През 1845 година се установява в Париж, където превежда древногръцки автори, като Омир, Хезиод, Есхил, Софокъл, Еврипид. С авторската си поезия той става основоположник на литературното движение на парнасизма.
Льоконт дьо Лил умира на 17 юли 1894 година в Лувесиен.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Poemas antiguos, 1852.
- Poèmes et Poésies, 1855.
- Le Chemin de la Croix, 1856.
- Poesías completas, 1858.
- Idylles et Odes anacréontiques (превод на Теокрит), 1861.
- Poésies barbares, 1862.
- Le Parnasse contemporain (антология на няколко поети), 1866.
- L'Illiade (превод на Омир), 1866.
- L'Odysée (превод на Омир), 1867.
- Hymnes homériques (превод), 1868.
- Hymnes orphiques (превод на Хезиод), 1869.
- Catéchisme populaire républicain, 1870.
- Le Parnasse contemporain (втори том), 1871.
- Histoire populaire de la Révolution française, 1871.
- Le Sacre de Paris, 1871.
- Le Soir d'une bataille, 1871.
- Histoire populaire du christianisme, 1871.
- Poèmes barbares (допълнено издание на Poésies barbares), 1872.
- Превод на Събрани творби на Есхил, 1872.
- Превод на Творби на Хораций, 1873.
- Les Erynnies (трагедия на Есхил), 1873.
- Histoire du Moyen Âge, 1876.
- Превод на Творби на Софокъл, 1877.
- Poèmes tragiques, 1884.
- Превод на Творби на Еврипид, 1884.
- L'Apollonide (либрето на лирическата драма на Franz Servais), 1888.
- Derniers poèmes (посмъртно издание под редакцията на Жозе-Мария дьо Ередия и André de Guerne), 1895.
- Premières poésies et lettres intimes (посмъртно издание), 1902.
- Contes en prose: impressions de jeunesse (посмъртно издание), 1910.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Реюнион, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|
