Лъжици (музикален инструмент)

Лъжиците са музикален перкусионен инструмент от групата на дървените идиофонни инструменти.

Произход и етимология на термините

Освен чисто практическото им приложение като прибори, лъжиците се използват и като музикални инструменти в инструменталната музика.

Съществуват две версии за етимологията на названието лъжица. Едната версия е че лъжица произлиза от лижа /синоним на ближа и сърбам/, другата версия е за чуждица навлязла от руския език от: 'лог'- корена на думата „ложка“, „лъжка“ който значи отверстие, падина, корито на река.

• (на италиански: cucchiai)
• (на английски: music spoons)
• (на немски: Löffel)
• (на френски: cuillers)
• (на руски: ложки)

Устройство

Лъжиците се състоят от чашковидна основа във формата на кръг или елипса и дълга дръжка прикрепена за края ѝ. Лъжиците се изработват от дърво, месинг, сребро, метална сплав, кристал или пластмаса. В миналото са били позлатявани или изработвани от чисто злато. В музиката се използват основно дървени лъжици и в много редки случаи метални. В три различни размера малки, средни и големи.

Характерно за лъжиците които се използват като музикални инструменти че са боядисани, богато орнаментирани и покрити с лак. В руската култура освен като прибори, сувенири и музикални инструменти се възприемат и като произведение на изкуството.

Историческо развитие и употреба

Първите данни за употребата на лъжици са върху скалните изображения на първобитните хора които са били изработвани от дърво. В древен Египет лъжиците са били изработвани от разнообразни материали и изпиcвaни с религиозни символи.

Във неолитната „Озиери“ цивилизация в Сардиния лъжиците са били изработвани от бронз. Характерно за династията „Шанг“ в Китай е изработването на лъжици от бронз с много заострен край. В античните индийски текстове като „Ригведа“ споменават употребата на лъжици и тяхното отражение. В ислямския свят лъжиците били изработвани or бронз, a в гръко-римската епоха е характерна кръглата дълбока и цилиндрична форма с дълга, тънка и заострена в края дръжка.

За средновековната епоха е характерно още изработката на лъжици от рог на различни животни. В Русия още 998 г., по времето на княз Владимир, лъжиците били изработвани от дърво или сребро. По времето на Tюдорите металните лъжици били с дълбоко орнаментирани дръжки които имали заоблен и изпъкнал навън край впоследствие използвани в Шекспировите пиеси като символ на висшето общество. Характерно за ранните английски лъжици е печата в задния им край и подвитата дъговидна дръжка първи писмен източник за употребата на лъжици датира от 1259 г.

Първите сведения за практиката да се изработват лъжици от сребро или злато в Европа е през 1300 г. в Париж по времето на френския крал Едуард I. При управлението на английския крал Чарлз II били широки, плитки и с овална форма. През епохата на възраждането били изработвани така наречените „апостолски“ лъжици които били изработвани с лика на апостолите или на Исус Христос, те се появили в началото на 15 век като подарък за християнските празници и сувенири, но добиват по-голяма популярност чак през 16 век. В началото на 18 век формата е дълга и елипсовидна. Прототипът на съвременните лъжици които се използват и до днес в Европа датира от 1760 г.

В Американската музика

Лъжиците се използват като акомпаниращ инструмент във водевила и особено в кънтри музиката заедно с инструменти като уошборд, устнa хармоника и банджо. Характерен за Нешвил, регионите на Тексас, Южна и Северна Каролина. Може би най-известния пример за употребата на лъжици в симфоничната музика е епизодичната им поява в саундтрака на Джеймс Хорнър към филма „Титаник“, а също и в унисон заедно с кастанети във филма „Зоро“.

В Английската музика

При английската музика е обичайно ритмичен акомпанимент на лъжици заедно с цигулка. Интересен пример може да се види и в английския сериал "Midsomer Murders" в 2 и 6 епизод където главния герой детектив Гевин Трои танцува и свири на лъжици.

В Канадската музика

В Канада е характерно употребата на цигулка и лъжици при така наречените семейни тържества и сбирки особено в Квабек и атлантическите региони.

В Гръцката музика

В Гърция лъжиците за популярни под названието "koutalakia" всеки танцьор държи по две лъжици във всяка ръка и свири на тях по време на своя танц. Интересен ефект са силните удари при народни танци които изискват загребващи движения с крака или тропане подобно на българския танц ко̀паница.

В Турската музика

При турската народна музика лъжиците за известни като перкусионен инструмент под названието 'Кашък' използват се в различни фолклорни танци като например „Баликезир-зеибек“. Характерна е употребата на лъжици с много къси дръжки.

В Руската музика

Най-голямо разпространение дървените лъжици имат в музикалния фолклор на Русия, заедно с матрьошките са едни от най-популярните сувенири в руската култура. Тук лъжиците акомпанират на инструменти като балалайката. В музиката на Беларус те имат статут на национални инструменти.

В Българската музика

В българската народна музика лъжиците могат да бъдат видени в унисон с инструменти като зилмаша и дайре със зилове. Характерни са за някои региони на пиринската и странджанска фолклорна област. В класическата музика, често могат да бъдат видяни в партитурите на българските композитори и особено на тези които се занимават с авангардна музика. В камерната музика, лъжиците се използват от групи като перкусионен ансамбъл „Полиритмия“. Дървени лъжици използва и Филип Кутев в музиката към саундтрака на първия български цветен филм „Хитър Петър“.

Техники на звукоизвличане

• Посредством удари на задната част на лъжиците една в друга.
• С удари на лявата ръка срещу дясната, при което лявата ръка държи една лъжица, а дясната две лъжици с различен размер.
• Когато едната ръка държи две лъжици обърнати със задния си край една към друга и удря в другата ръка която е свободна или в краката.
• Когато се използва техниката на испанските кастанети без дръжки съответно всяка ръка държи по две лъжици обърнати със задния си край една към друга.

Звукова характеристика

Лъжиците имат остър кратък отчетлив звук без вибриране или дълго отзвучаване. Характерен е светлия тембър и окраска на дърво. Лъжиците са сходни по своето звучене с перкусионни инструменти като клавеси, кречатало, дървени и метални клепала, камшик, кости и камъни /използвани в музиката на първобитно-общинния строи/, всички видове кастанети, а също така напомнят звука на последните пластините на ксилофона във високия регистър.

Нотиране

Нотирането на музикалните лъжици в класическата и фолклорна музика става на една линия или на четвъртото междулиние на петолинието като в началото винаги се изписва съответния размер.

Звукови комбинации

Най-добро приложение на звука на лъжиците има при народните оркестри в комбинация с ударни инструменти като зилмаша, дайре, систрум, дървени и метални клепала, кречатало, дърмбои и др. Добра комбинация има когато дублира ритъма на тъпана и тарамбуката. В класическата музика могат да подчертават ритъма на високия щрайх, да бъдат използвани като ритмичен съпровод при дървените духови инструмнти като саксофон и флейта.

Лоша комбинация е заедно с медни духови инструменти където звука на лъжиците се губи в общата звучност. Добро приложение има заедно с ударните инструменти като клавеси, дървени и метални клепала, кречатало, кастанети, маракаси, камшик, зилмаша, дайре и гуиро в перкусионните секции на симфонични и духови оркестри.

Репертоар

• Във фолклорните оркестри
• В симфоничните оркестри
• Във филмовата музика

Външни препратки

• A close look at playing spoons by Wayne "Rhythm Chef" Jones
• Spoons by Aaron Plunkett as heard in the movie Titanic
• A video of a choir performing a Russian folk song with spoon and balalaika accompaniment
• 'How to play spoons' in the Irish tradition, on the National Museum of Australia's YouTube page
• Video of a fisherman playing spoon and dancing on a pier
• Musical Spoons - Louis-Georges l'Ecuyer (Canada) Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine.
• Dorit Klebe: Löffeltänze aus Silifke. Silifke Kaşik Oyunlari. Beiheft zum Film (Reihe Arbeitspapiere). Pädagogisches Zentrum, Berlin 1985
• Laurence Picken: Folk Musical Instruments of Turkey. Oxford University Press, London 1975, S. 7–10, 15f
• S. Sadie, The New Grove Dictionary of Musical Instruments, Macmillan, London, 1985.
• Cuillères musicales de Louis-Georges l'Ecuyer (Canada) Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine.
• Русские инструменты. Ложки