Луцилий Младши
| Луцилий Младши | |
| римски конник и поет | |
| Роден |
6 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Луцилии |
Луцилий Младши (на латински: Lucilius Iunior; * 6 г., Кампания) e римски конник. Той си коренспондира с около десет години по-стария Сенека в Epistulae morales ad Lucilium (124 „Писма за етиката до Луцилий“), Naturales quaestiones и De providentia.
Той е от скромен произход. Чрез своите постижения и протекцията на приятели (между другото на Корнелий Лентул Гетулик) се издига до ранга на еквите. Първо е на военна служба на Рейн, в Ориента и Африка. През 63/64 г. е прокуратор на Сицилия по времето на император Нерон.
Той изучава философските проблеми и пише стихотворения, споменати от Сенека. Вероятно е автор на стихотворението Aetna за избухването на вулкана Етна.
Има вила в Ардеа, близо до Рим.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Сенека, Moral letters to Lucilius, 49, 70
- Rudolf Hanslik: Lucilius, Nr. II 4. In: Der kleine Pauly. Band 3, 1969, Sp. 754 – 755.
- W. Kroll: Lucilius (Nr. 26). In: RE. Band XIII, 2, 1927, Sp. 1645.
- U. Weidemann: Lucilius Iunior. In: Lexikon der Alten Welt. 1965, Sp. 1770.
- E. Bährens, in Poetae latini minores, ii.