Направо към съдържанието

Луций Випсаний Агрипа (конник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луций Випсаний Агрипа
Lucius Vipsanius Agrippa
римски конник
Семейство
РодВипсании
ДецаЛуций Випсаний Агрипа
Марк Випсаний Агрипа
Випсания Пола
Луций Випсаний Агрипа в Общомедия

Луций Випсаний Агрипа (на латински: Lucius Vipsanius Agrippa) e римски конник, баща на Марк Випсаний Агрипа – римски генерал и държавник, приятел на император Август.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от плебейската конническа фамилия Випсании, клон Агрипа. Според историците, вероятно рода на Луций Випсаний произлиза от италианските племена в Централна Италия.[2] Луций вероятно е първо поколение римски гражданин, като е придобил гражданството след края на Съюзническата война през 87 пр.н.е.[2][3]

Нищо не се знае за съпругата му.[4] Баща е на Марк Випсаний Агрипа, Луций Випсаний Агрипа и Випсания Пола. Дядо е на Випсания Агрипина,[a] Випсания Атика, Випсания Марцела, Випсания Марцела Младша, Гай Цезар, Юлия Младша, Луций Цезар, Агрипина Стара[b] и Агрипа Постум. Семейството му е богато, въпреки че не известно в римския политически живот.[5][6]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Римският пантеон построен от император Адриан, който използва проекта на Марк Агрипа е оцелял до наши дни в Рим. Посвещението на по-късната постройка, която е построена около 125 г. запазва текста на надписа от сградата на Агрипа.[7][8] Имената на Луций Випсаний Агрипа и неговия син са изписани върху сградата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Забележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. първата съпруга на император Тиберий и майка на Друз Младши
  2. съпруга на Германик, майка на император Калигула и императрица Агрипина Млада

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Платнър 1929, с. 382 – 386, надпис на пантеона в Рим: M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT.
  2. а б Roddaz 1984, с. 21 – 23.
  3. Cairns 2012, с. 183.
  4. Wright 1937, с. 6.
  5. Лендеринг 2020, част 1.
  6. Патеркул 1924, глави 96, 127.
  7. Wilson-Jones 2003, с. 179 – 182.
  8. MacDonald 1976, с. 9.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Класически автори[редактиране | редактиране на кода]

Модерни автори[редактиране | редактиране на кода]