Лусия Бърлин
| Лусия Бърлин Lucia Berlin | |
| американска писателка | |
| Родена |
12 ноември 1936 г.
|
|---|---|
| Починала | 12 ноември 2004 г.
|
| Награди | Американска награда за книга (1991) |
| Уебсайт | luciaberlin.com |
Лусия Браун Бърлин (12 ноември 1936 г. – 12 ноември 2004 г.)[1] е американска писателка, авторка на кратки разкази.[2] Приживе не се слави с голяма популярност. Придобива литературна слава едва през 2015 г., единайсет години след смъртта си, с публикуването на сборника „Идва събота“ (A Manual for Cleaning Women, 2015). Той става бестселър на „Ню Йорк Таймс“[3] и за няколко седмици надминава по продажби всичките ѝ предишни книги, взети заедно.[4]
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Бърлин е родена в Джуно, Аляска, но прекарва детството си, местейки се заради кариерата на баща си, който е минен инженер. Семейството живее в миньорски лагери в Айдахо, Монтана, Аризона, Ел Пасо, Тексас и Чили, където Лусия прекарва по-голямата част от младостта си. По-късно живее в Ню Мексико, Мексико, Ню Йорк, Северна и Южна Калифорния и Колорадо.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Бърлин започва да публикува сравнително късно в живота си, насърчавана от поета Ед Дорн. Първият ѝ сборник Angels Laundromat излиза през 1981 г., но разказите в него са написани още през 1960 г. Автор е на общо седемдесет и шест истории,[5] като някои от тях се появяват в списания като „Атлантик“ и The Noble Savage на Сол Белоу.
Преподавателска кариера
[редактиране | редактиране на кода]През живота си Бърлин изкарва прехраната си, като работи на разлини длъжности.
До началото на 90-те години преподава творческо писане на няколко места, включително затвора в Сан Франциско и поетичната школа на името на Джак Керуак към Университета „Наропа“.
През 1994 г. започва работа в Университета в Колорадо. По-късно е назначена за доцент и продължава да преподава там до 2000 г.
„Идва събота“
[редактиране | редактиране на кода]„Идва събота“ излиза през 2015 г.[6][7] Дебютира под номер 18 в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ през първата си седмица[8] и се издига до номер 15 в редовния списък през следващата седмица.[9]
Книгата е включена в много класации, включително „10-те най-добри книги“ на New York Times Book Reviews за 2015 г.
Историите в „Идва събота“ носят автобиографични щрихи от необичайния живот на Бърлин. В тях тя разказва за поети, музиканти, бармани и домакини, за политици и предприемачи. Героите ѝ се занимават с всичко, но и с нищо конретно. Чрез колоритните си сюжети американската авторка успешно улавя чудото на обикновения ден, а с разлистването на последната страница читателят разбира, че е участвал в подреждането на пъзел. Разпилян и хаотичен живот проблясва като парченца от счупена бутилка по мръсния под на спомените. И някой трябва да приведе нещата в ред.
- Носител на „Калифорнийската книжна награда“ (2015)
- Финалист за наградата „Киркус“ (2015)
- Най-добра книга за 2015 г. според „Ню Йорк Таймс Бук Ривю“, „Ел“, „Бостън Глоуб“, „Уошингтън Поуст“, „Чикаго Трибюн“, „Сан Франциско Хроникъл“, „Гардиън“, „Индипендънт“, „Пъблишърс Уикли“, „Киркус Ревюс“ и др.
| „ | Бих я позиционирала до Алис Мънро, Грейс Пейли и може би Тили Олсън. Общо с тях е интелигентното състрадание към семейството, любовта, работата. Стилът е директен, прост, ясен, и без осъждане; с чувство за хумор, а героите разкриват характера си чрез жестове и думи. | “ |
Лидия Дейвис, New Ohio Review | ||
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Бърлин се жени три пъти и има четири сина.
Има много здравословни проблеми. Страда от двойна сколиоза. От 1994 г. до смъртта си използва кислороден апарат.[10] Развива и рак на белия дроб.[4] Тъй като здравето и финансите ѝ се влошават, Бърлин се мести в парк за каравани в покрайнините на Боулдър, а по-късно в гаража зад къщата на сина си край Лос Анджелис.
Лусия умира в дома си в Марина дел Рей на 68-ия си рожден ден с книга в ръце.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lucia B Berlin - United States Social Security Death Index // FamilySearch. Посетен на August 17, 2015.
- ↑ Williams, John. Lucia Berlin's Roving, Rowdy Life Is Reflected in a Book of Her Stories // The New York Times. August 16, 2015. Посетен на August 17, 2015.
- ↑ Best Sellers - The New York Times // The New York Times. Посетен на 2015-09-12.
- ↑ а б Cullen, Dave. 11 Years After Her Death, Lucia Berlin Is Finally a Bestselling Author // Vanity Fair. Посетен на 2015-09-12.
- ↑ READ THIS — A Manual for Cleaning Women // The National Book Review. Посетен на 2018-09-04. (на английски)
- ↑ Franklin, Ruth. 'A Manual for Cleaning Women,' by Lucia Berlin // The New York Times. August 12, 2015. Посетен на August 17, 2015.
- ↑ A Manual for Cleaning Women: Selected Stories (starred review) // Publishers Weekly. Посетен на August 17, 2015.
- ↑ Best Sellers - The New York Times // The New York Times. Посетен на 2015-09-22.
- ↑ Best Sellers - The New York Times // The New York Times. Посетен на 2015-09-22.
- ↑ а б Ensslin, John C. Lucia Berlin, 68, acclaimed fiction writer // Rocky Mountain News. November 18, 2004. Архивиран от оригинала на 4 December 2018. Посетен на August 17, 2015.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lucia Berlin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
