Луи Ружие

Луи Ружие Louis Rougier
френски философ
Роден	10 април 1889 г. Лион, Франция
Починал	14 октомври 1982 г. Париж, Франция
Учил в	Университет Париж-I Пантеон-Сорбона

Луи Огюст Пол Ружие (на френски: Louis Auguste Paul Rougier) е френски философ.

Биография

Роден е на 10 април 1889 година в Лион. През 1915 година завършва философия в Лионския университет, след което е учител в различни френски градове и във френските лицеи в Алжир и Рим. През 1920 година защитава докторат в Парижкия университет. От 1925 година преподава в Безансонския университет, откъдето е уволнен през 1948 година, заради публичната си защита на режима от Виши. Той е сред основните френски поддръжници на логическия позитивизъм, както и инициатор на Колоквиума „Уолтър Липман“ през 1938 година, поставящ си за цел обновлението на политическата философия на либерализма.

Луи Ружие умира на 14 октомври 1982 година в Париж.

Библиография

• 1919. La matérialisation de l'énergie: essai sur la théorie de la relativité et sur la théorie des quanta. Paris: Gauthier-Villars.
• 1920. La philosophie géométrique de Henri Poincaré. Paris: F. Alcan.
• 1920. Les paralogismes du rationalisme: essai sur la théorie de la connaissance. Paris: F. Alcan.
• 1921. En marge de Curie, de Carnot et d'Einstein: études de philosophie scientifique. Paris: Chiron.
• 1921. La structure des théories déductives; théorie nouvelle de la déduction. Paris: F. Alcan.
• 1924. La scolastique et le thomisme. Paris: Gauthier-Villars.
• 1929. La mystique démocratique, ses origines, ses illusions. Paris: E. Flammarion.
• 1933. L'origine astronomique de la croyance pythagoricienne en l'immortalité céleste des âmes. Cairo: L'institut français d'archéologie orientale.
• 1938. Les mystiques économiques; comment l'on passe des démocraties libérales aux états totalitaires. Paris: Librairie de Médicis.
• 1945. Les accords Pétain, Churchill: historie d'une mission secrète. Montréal: Beauchemin.
• 1945. Créance morale de la France. Montréal: L. Parizeau.
• 1947. La France jacobine. Bruxelles: La Diffusion du livre.
• 1947. La défaite des vainqueurs. Bruxelles: La Diffusion du livre.
• 1947. La France en marbre blanc: ce que le monde doit à la France. Genève: Bibliothèque du Cheval ailé.
• 1948. De Gaulle contre De Gaulle. Paris: Éditions du Triolet.
• 1954. Les accord secrets franco-britanniques de l'automne 1940; histoire et imposture. Paris: Grasset.
• 1955. Traité de la connaissance. Paris: Gauthier-Villars.
• 1957. L'épuration. Paris: Les Sept couleurs.
• 1959. La religion astrale des Pythagoriciens. Paris: Presses Universitaires de France.
• 1960. La métaphysique et le langage. Paris: Flammarion.
• 1966. Histoire d'une faillite philosophique: la Scolastique. Paris: J.-J. Pauvert.
• 1969. Le Génie de l'Occident: essai sur la formation d'une mentalité. Paris: R. Laffont. English translation: 1971. The genius of the West. Los Angeles: Nash.
• 1972. La genèse des dogmes chrétiens. Paris: A. Michel.
• 1974. Le conflit du Christianisme primitif et de la civilisation antique. Paris: GRECE.
• 1980. Astronomie et religion en Occident. Paris: Presses universitaires de France.

Бележки

Тази статия за философ все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.