Луиза-Хенриета дьо Бурбон
Луиза-Хенриета дьо Бурбон Louise-Henriette de Bourbon | |
френска принцеса – херцогиня на Шартър и Орлеан | |
![]() Портрет на мадмоазел Конти, от Жан-Марк Натие, ок. 1743 г. | |
Родена | |
---|---|
Починала | 9 февруари 1759 г.
|
Погребана | Париж, Франция |
Религия | католицизъм |
Управление | |
Период | 4 февруари 1752 – 9 февруари 1759 |
Предшественик | Августа-Жана фон Баден-Баден |
Наследник | Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Бурбони, Орлеански дом |
Деца | Луи-Филип II Орлеански |
Подпис | ![]() |
Луиза-Хенриета дьо Бурбон в Общомедия |
Луиза-Хенриета дьо Бурбон (на френски: Louise Henriette de Bourbon), по рождение мадмоазел Дьо Конти (Mademoiselle de Conti; * 20 юни 1726, Париж, Кралство Франция, † 9 февруари 1759, Париж, Кралство Франция), е френска принцеса от дома на Бурбоните, херцогиня на Шартър и след това херцогиня на Орлеан.
На 4 април 1752 г. съпругът ѝ оглавява Орлеанския дом и става първи принц по кръв, т.е. първият човек в династията след преките членове на френското кралско семейство, следователно обръщението „мосю принца“ и „мадам принцесата“ започва да се използва за него и съпругата му в двора.
Тя е баба на френския крал Луи-Филип, а сред потомците ѝ са днешните крале на Белгия и Испания, както и претендентите към трона на Италия и на Франция.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Луиза-Хенриета е родена в Париж като единствена дъщеря на Луи-Арман II дьо Бурбон, принц на Конти (* 1695, † 1727), и Луиза-Елизабета дьо Бурбон, принцеса на Конде (* 1693, † 1775). Баща ѝ е син на принц Франсоа-Луи дьо Бурбон, известен като Великият Конти, и на Мария-Тереза дьо Бурбон. Нейната баба по бащина линия и дядо ѝ по майчина линия са брат и сестра, което означава, че родителите ѝ са първи братовчеди. Майка ѝ е най-голямата и любима дъщеря на принцеса Луиза-Франсоаз дьо Бурбон, най-старата оцеляла законна дъщеря на крал Луи XIV и на Франсоаз-Атенаис, мадам дьо Монтеспан. Като член на управляващата династия Бурбони принцеса Луиза-Хенриета е принцеса по кръв. В младостта си тя е известна в двора като мадмоазел дьо Конти. Има четирима братя:
- Луи (1715 – 1717), граф на Ла Марш
- Луи-Франсоа I (1717 – 1776), граф на Ла Марш, принц на Конти
- Луи-Арман (1720 – 1722), херцог на Меркьор
- Шарл (1722 – 1730), граф на Але
Биография
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Cournerie_after_Nattier_-_Louise_Henriette_de_Bourbon.jpg/220px-Cournerie_after_Nattier_-_Louise_Henriette_de_Bourbon.jpg)
Баща ѝ умира през 1727 г. Преди смъртта си той напуска майка ѝ. Новият ръководител на клона Бурбон-Конти става по-големият брат на принцесата, принц Луи-Франсоа дьо Бурбон, който наследява титлата „Принц на Конти“.
Няколко години по-късно ръката на Луиза-Хенриета е поискана от първия ѝ братовчед Луи-Жан-Мари дьо Бурбон, херцог на Пентиевър и на Омал, и граф на Йо, който е наследник на огромното богатство на Дом Пентиевър. Въпреки това майка ѝ решава да я омъжи за член на по-престижния Орлеански дом. Така на 17 юли 1743 г. във Версай Луиза-Хенриета се омъжва за втория си братовчед – херцогът на Шартър Луи-Филип I Орлеански. С този брак майка ѝ силно се надява да сложи край на семейната вражда между дома Бурбон-Конти и Орлеанския дом, която води началото си от конфликта между майка ѝ Луиза-Франсоаз дьо Бурбон-Конти и леля ѝ Франсоаз-Мария дьо Бурбон-Орлеанска – две сестри, извънбрачни деца на Луи XIV. Между фамилиите вече е имало един династичен брак. През 1731 г. по-големият брат на принцесата, принц Луи Франсоа дьо Бурбон, принц на Конти се жени за принцеса Луиза Диана Орлеанска.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Palais_Royal%2C_Paris_8_September_2019.jpg/220px-Palais_Royal%2C_Paris_8_September_2019.jpg)
Бащата на съпруга на принцесата, принц Луи Орлеански, херцог на Орлеан, наречен „Благочестивият", се съгласява на брака, защото знае за манастирското възпитание на бъдещата си снаха. Скоро обаче скандалното ѝ поведение го кара да се разочарова от избора си и да потърси начин да се разведе с младите съпрузи.
Луиза-Хенриета става известна с многобройните си любовни авантюри. Според мълвата преждевременната ѝ кончина е предизвикана от развратния ѝ живот. Според френския историк от XIX век Жак Илер нейни любовници са били художникът Франсоа Буше, крал Луи XV, Шарл дьо Роан, принц на Субиз, Луи-Франсоа-Арман дьо Виньеро дю Плеси, херцог на Ришельо, маршал Морис дьо Сакс, маршал Улрих Фридрих Волдемар дьо Льовендал, абат Франсоа Йоахим Пиер дьо Берни, Луи-Херакъл-Арман дьо Полиняк, Джеймс Дръмънд, 3-ти херцог на Мелфорт. От връзката с последния тя, според слуховете, има син. На херцогинята се приписват и множество неназовани любовници в двора, в армията, сред слугите и обикновените хора, с които тя влиза в интимни отношения в градината на Пале Роял, в който живее със съпруга си.
- Някои от любовниците на Луиза-Хенриета
-
Франсоа Буше, художник
-
крал Луи IV
-
Шарл дьо Роан, принц на Субиз, маршал на Франция
-
Луи-Франсоа-Арман дьо Виньеро дю Плеси, херцог на Ришельо
-
Маршал Морис дьо Сакс
-
маршал Улрих Фридрих Волдемар дьо Льовендал
-
абат Франсоа Йоахим Пиер дьо Берни
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/Philippe_d%27Orl%C3%A9ans_en_grand-maitre_du_GOF.jpg/220px-Philippe_d%27Orl%C3%A9ans_en_grand-maitre_du_GOF.jpg)
По време на Френската революция нейният син Филип Егалите публично заявява, че истинският му баща не е съпругът на майка му, а кочияш в Пале Роял. Въпреки това портретната прилика с предците му от дома на Орлеан прави това твърдение малко вероятно.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Louis_Philippe_d%27Orl%C3%A9ans_%281725-1785%29_as_Duke_of_Orl%C3%A9ans_by_Alexander_Roslin%2C_Stockholm.png/220px-Louis_Philippe_d%27Orl%C3%A9ans_%281725-1785%29_as_Duke_of_Orl%C3%A9ans_by_Alexander_Roslin%2C_Stockholm.png)
Умира на 9 февруари 1759 г. в Пале Роял, който е резиденция на херцозите на Орлеан в Париж. Погребана е в Абатство „Вал дьо Грас“.
В мемоарите си маркиза дьо Креки пише, че след смъртта на херцогинята „открихме в нейното шкафче колекция от сатири и ужасни песни, които тя е съчинила. Те не могат да бъдат преписани от перото на друга жена и особено на християнка. Мога само да цитирам началото на един куплет, който тя адресира към съпруга си: „Мосю Орлеан,/Вашите предполагаеми деца/са обект на презрение/на цял Париж!“ Монсеньор д'Орлеан само се изсмя на това и всички редовни гости на Пале Роял взеха копия от същата тази стихосбирка, която принцесата беше озаглавила: „Моят завет““.
По време на Революцията синът ѝ Филип Егалите публично заявява, че е син на коняр и е известно, че дядо му винаги е отказвал да го смята за член на семейството. Той пише до Парижката комуна за лошото поведение на майка си, като иска да промени името си, и следва указ, който постановява, че „Луи-Филип-Жозеф и неговото потомство отсега нататък ще носят фамилното име Егалите“. Независимо от това генетично изследване от 2013 г. на няколко членове на Дом Бурбон установява, че патрилинейната линия е била непрекъсната в клона Орлеан от Луи XIII (* 1601; † 1643) до принц Жоао Енрике д’Орлеан-Браганса (* 1954), което между другото доказва, че Луи-Филип-Жозеф наистина е син на четвъртия херцог на Орлеан. От своя страна баронесата на Оберкирх Хенриета-Луиза де Валднер де Фройндщайн съобщава в мемоарите си, че Орлеанската херцогиня често е казвала: „Имам всичко от Конде и нищо от Орлеан“.
След смъртта на херцогинята херцогът се жени през 1773 г. за вдовстващата маркиза дьо Монтесон (Шарлота-Жана Беро дьо Ла Ей дьо Риу).
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/1762_oil_painting_Children_of_the_Duke_of_Orl%C3%A9ans_by_Fran%C3%A7ois-Hubert_Drouais.jpg/220px-1762_oil_painting_Children_of_the_Duke_of_Orl%C3%A9ans_by_Fran%C3%A7ois-Hubert_Drouais.jpg)
∞ 17 декември 1743 за Луи-Филип I Дебели, херцог на Шартър, бъдещ херцог на Орлеан (* 12 май 1725, † 18 ноември 1785), син на Луи I Орлеански и Августа-Жана фон Баден-Баден, от когото има ве дъщери и един син:
- дъщеря (* 12/13 юли 1745, † 14 декември 1745);
- Принц Луи Филип Йозеф Орлеански (* 13 април 1747, † 6 ноември 1793), херцог на Монпансие, херцог на Шартър от 1752 г., херцог на Орлеан от 1785 г. под името Луи Филип II, по време на Френската революция е известен като Филип Егалите; ∞ за принцеса Луиз-Мария-Аделаида дьо Бурбон, мадмоазел дьо Пентиевър;
- Луиза-Мария-Тереза-Батилда Орлеанска (* 9 юли 1750, † 10 януари 1822), ∞ за Луи-Анри-Жозеф II дьо Бурбон, принц дьо Конде, по време на Френската революция е известна като Situann Verit.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Конти, Луиза Генриетта де Бурбон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|