Лудолф X фон Алвенслебен

Лудолф X фон Алвенслебен
германски благородник
Роден	1511 г.
Починал	11 април 1596 г. Халденслебен, Федерална република Германия
Герб
Семейство
Баща	Гебхард XVII фон Алвенслебен
Съпруга	Барта фон Алвенслебен
Деца	Лудолф XIV фон Алвенслебен Гебхард XXII фон Алвенслебен
Лудолф X фон Алвенслебен в Общомедия

Лудолф X фон Алвенслебен (на немски: Ludolf X (Ludloff) von Alvensleben; * 1511; † 11 април 1596, дворец Хундисбург, Халденслебен) е благородник от род Алвенслебен в Саксония-Анхалт, архиепископски Магдебургски таен съветник и дворцов майстер, господар на Хундисбург, Нойгатерслебен и други в Саксония-Анхалт.

Биография

Той е най-големият син на Гебхард XVII фон Алвенслебен († 1541) и съпругата му Фредеке фон Венден (1488 – 1551), дъщеря на Лудолф фон Венден и Маргарета фон Велтхайм. Внук е на Лудолф IV фон Алвенслебен в Калбе/Милде и Хундисбург (1421 – 1476) и Анна фон Бюлов († 1473). Брат е на хуманиста и реформатора Йоахим I фон Алвенслебен (1514 – 1588).

След следването си Лудолф започва служба при граф Хойер VI фон Мансфелд († 1540) и през 1532 г. участва в похода на император Карл V срещу турците. През 1533 г. започва дворцова служба при кардинал Албрехт († 1545) в Магдебург. През 1556 г. архиепископ Зигисмунд го прави съветник. През 1558 г. става дворцов майстер и таен съветник. След смъртта на архиепископ Зигисмунд († 1566) той се отказва от тези служби, но по-късно става съветник в Магдебург до 1592 г.

Съпругата му Берта фон Алвенслебен (родена фон Бартенслебен)

Лудолф се грижи успешно за собственостите си. При братската подялба през 1556 г. той получава чрез жребий Хундисбург и половината на собственостите в Калбе. Лудолф купува дворец Нойгатерслебен през 1573 г. от град Магдебург за 90 000 имперски талара и още 3 000 талера за благотворителност.

Той строи много. В Хундисбург, заедно с братята, си през 1544 г. строи стария дворец. През 1587 г. построява почти изцяло селската църква. В Нойгатерслебен построява през 1583 г. дворцовата капела и мелница през 1589 г. Той се грижи със съпругата си за училищата и църквата. През 1554 г. въвежда Реформацията в Хундисбург. През 1560 г. дарява в Хундисбург училище и през 1586 г. болница в Хундисбург и Нойгатерслебен.

Съпругата му Барта/Берта се занимава с животновъдството и печели капитал от 26 000 талера. Когато нейният съпруг въвежда реформацията през 1554 г. в Хундисбург, тя остава католичка и ходи на службите в манастир Алтхалденслебен, където София фон Алвенслебен (1516 – 1590), дъщеря на Матиас I фон Алвенслебен († 1552) от червената линия и Гертрауд фон Трота († 1540), е последната католическа абатиса (1558 – 1590). Малко преди смъртта си тя приема евангелската вяра.

Лудолф X фон Алвенслебен умира на 11 април 1596 г. на 85 години в Хундисбург и е погребан в църквата „Св. Андреас“ в Хундисбург. На гробния му камък той е на колене и тримата му синове и съпругата му Барта/Берта с техните пет дъщери.

Фамилия

Лудолф X фон Алвенслебен се жени 1540 г. за Барта/Берта фон Бартенслебен (* 1514; † 30 януари 1587), дъщеря на Бусо фон Бартенслебен († 1548) и Берта фон Харденберг († 1587). Те имат осем деца:

• Гебхард XXII фон Алвенслебен (1543 – 1609), женен I. за Катарина Луция фон Пентц (имат 13 деца), II. за Хелена фон Хан, III. за София фон Манделслох
• Бусе фон Алвенслебен
• Лудолф XIV фон Алвенслебен (* 24 февруари 1554, Хундисбург; † 4 юли1626, Хундисбург)
• Барта фон Алвенслебен, омъжена за граф Хайнрих фон Арним
• Фредеке фон Алвенслебен, омъжена за Фридрих фон Ширщедт
• Армгард фон Алвенслебен, омъжена за Вернер фон дер Шуленбург
• София фон Алвенслебен († 1625), омъжена 1574 г. за Фолрат фон Крозигк († 1597)
• Елизабет фон Алвенслебен (* 1552, Шермке; † 21 декември 1609, Найндорф), омъжена 1577 г. в Найндорф за Август фон дер Асебург-Фалкенщайн-Найндорф (* 18 януари 1545, Ампфурт; † 6 август 1604, Найндорф), син на Йохан фон дер Асебург-Найндорф († 1567) и Клара фон Крам († 1579)

Галерия

• 
  Дворецът Хундисбург, литография от 1857 – 1859
• 
  Дворецът Нойгатерслебен, сл. 1650
• 
  Замъците в Алвенслебен (1937)

Литература

• Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Band II, Berlin 1819, S. 415 – 463.
• Fritz Schwerin: Fünf Edelleute aus den vorigen Tagen. Halle 1859, S. 126 – 131
• Reimar von Alvensleben: Spuren der Alvensleben in Hundisburg und Umgebung. Falkenberg 2010.
• Udo von Alvensleben: Die Alvensleben in Kalbe 1324 – 1945, bearbeitet von Reimar von Alvensleben, Falkenberg 2010.
• Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 19:28

Външни препратки

• Ludolf X. v. Alvensleben Архив на оригинала от 2020-06-25 в Wayback Machine., www.familie-von-alvensleben.de
• Familie v. Alvensleben e.V.