Лудвиг III фон Фробург
| Лудвиг III фон Фробург | |
| граф на Фробург в Золотурн | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Херман II фон Фробург |
| Братя/сестри | Херман III фон Фробург |
| Деца | Херман IV фон Фробург-Хомберг Хартман фон Фробург |
Лудвиг III фон Фробург (на немски: Ludwig III von Froburg; * пр. 1201; † ок. 1256/1259) е граф на Фробург от рода Фробург в Золотурн, Швейцария, основател на клона Фробург-Цофинген.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на граф Херман II фон Фробург (* пр. 1169[1] † 1211/1213[2] или пр. 1213[3]) и съпругата му Рихенца фон Кибург-Дилинген-Ленцбург († сл. 1206), дъщеря на граф Хартман III фон Кибург-Дилинген († 1180) и графиня Рихенца фон Баден-Ленцбург-Цюрихгау († 1172). Внук е на граф Фолмар II фон Фробург (* пр. 1143[4] † сл. 28 октомври 1175[2][5]).
Брат му граф Херман III фон Фробург († 1236/1237[2] или ок. 25 януари 1233/февруари 1237[3]), граф на Фробург, основател на линията Фробург-Валденбург, се жени за Хайлвиг фон Хабсбург († сл 11 октомври 1263), сестра на съпругата му Гертруда фон Хабсбург. Сестра му Рихенца фон Фробург († сл. 1267) се омъжва пр. 1223 г. за Берхтолд фон Нойенбург († 20 август 1261), граф и господар (сеньор) на Нойенбург (Ньошател).
Лудвиг III фон Фробург умира около 1256 / 1259 г. и е погребан в Цофинген, Ааргау, Швейцария.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Лудвиг III фон Фробург се жени за Гертруда фон Хабсбург (Гертрудис, * 1223; † сл. 1241 или сл. 3 септември 1242[3]), дъщеря на граф и ландграф Рудолф II фон Хабсбург Добрия († 1232) и Агнес фон Щауфен-Брайзгау (* 1165/1170 † пр. 1232). Тя е леля на крал Рудолф I. Те имат четирима сина и една или две дъщери:[6][7]
- Херман IV фон Фробург-Хомберг († пр. 15 май 1253), граф на Фробург-Хомберг, родоначалник на клона; сл. 1223 чрез брак става наследник на графовете фон Алт-Хомберг и 20 г. по-късно приема титлата „Граф на Хомберг“,[8] женен за графиня ... фон Хомберг, наследница и дъщеря на граф Вернер III фон Хомберг († сл. 1223), от която има трима сина и вероятно една дъщеря
- Хартман фон Фробург († 23 юни 1281/6 декември 1285 или сл. 12 август 1281[3]), граф на Фробург, женен I. за Клемента († пр. 1263), бездетен II. пр. 6 септември 1280 г. за Ита фон Волхузен († сл. 10 юни 1299), дъщеря на Маркварт (III) фон Волхузен († 1282) и съпругата му Аделхайд († 1288), от която има двама сина и една дъщеря
- Рудолф фон Фробург († 28 септември 1272), свещеник в Онолдсвил, провост в Цофинген и Беромюнстер, каноник в Базел и Констанц
- Лудвиг IV фон Фробург († сл. 1257), граф на Фробург
- Гертруда фон Фробург († 1274)
- Вероятна[3] дъщеря (Герин?,[9] † сл. 1279[3]), монахиня в манастира Парадис до Шафхаузен (1279), ∞ ок. 1250/1255 за ... фон Раполтщайн († пр. 28 декември 1273), господар на Раполтщайн, от когото има пет сина и една дъщеря.[10]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Peter Schenker: Frohburg (Froburg), von. Швейцарски исторически лексикон.
- Christian Lüthi: Zofingen. Швейцарски исторически лексикон
- Hektor Ammann: Die Frohburger und ihre Städtegründungen. In: Festschrift Hans Nabholz, Zürich 1934.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 38.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 113.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hermann II, Graf von Froburg // Посетен на 6 октомври 2020.
- ↑ а б в Kocher 1952: Tafel 4; Schwennicke 1992: Taf. 113.
- ↑ а б в г д е Charles Fawles. Grafen von Frohburg // Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
- ↑ Volmar II, Graf von Froburg // Посетен на 6 октомври 2020.
- ↑ Adalbero I. Graf v.Froburg // Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ Ludwig III, Graf von Froburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Ludwig III. Graf v. Froburg, ww-person.com
- ↑ Homberg, von. Hälg-Steffen, Franziska. // Dizionario storico della Svizzera (DSS),. 8 януари 2008. Посетен на 6 октомври 2020.
- ↑ Habsburger Urbar von 1281 in Der Geschichtsfreund, Historischer Verein der 5 Orte Lucern, Uti, Schwyz, Unterwalden, und Zug, Band 5, 1848, S. 13.
- ↑ Charles Fawles. Rappoltstein // Посетен на 6 октомври 2020.