Лудвиг I (Бавария)
Лудвиг I Ludwig I. von Bayern | |
крал на Бавария | |
Роден | |
---|---|
Починал | 29 февруари 1868 г.
|
Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
Религия | католицизъм |
Учил в | Гьотингенски университет |
Управление | |
Период | 1825 – 1848 г. |
Герб | |
Семейство | |
Род | Вителсбахи |
Баща | Максимилиан I Йозеф (Бавария) |
Майка | Августа Вилхелмина фон Хесен-Дармщат |
Братя/сестри | Карл Теодор Баварски Елизабет-Лудовика Баварска Лудовика Баварска София Баварска Каролина Августа Баварска Мария Анна Леополдина Баварска Амалия-Августа Баварска Августа-Амалия Баварска |
Съпруга | Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен (12 октомври 1810 – неизв.) |
Партньор | Лола Монтес |
Деца | Отон I Гръцки Максимилиан II Йозеф Матилда Каролина Баварска[1] Луитполд Баварски Аделгунда Баварска Хилдегард Луиза Баварска Александра Амалия Баварска Адалберт Баварски |
Подпис | |
Лудвиг I в Общомедия |
Лудвиг I (на немски: Ludwig I., König von Bayern; * 25 август 1786, Страсбург; † 29 февруари 1868, Ница) е немски княз от династията на Вителсбахите и крал на Бавария (1825 – 1848).
Той наследява баща си Максимилиан I Йозеф през 1825 г. на баварския трон и напуска в революционната 1848 г. в полза на сина си Максимилиан II Йозеф.
Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Кръстеният като Лудвиг Карл Август е син на Максимилиан I и принцеса Августа Вихелмина Мария от Хесен-Дармщат. Кръстник му е Луи XVI (крал на Франция). Той е чичо на Елизабет Баварска, по-късната императрица на Австрия и Унгария.
По рождение е трудно чуващ и е възпитаван религиозно от 1797 г. от католическия свещеник Йосиф Антон Замбуга. Следва в университета на Ландсхут и след това в Гьотингенски университет.[2] Учи литература и руски език.
На 12 октомври 1810 г. като баварски престолонаследник се жени за принцеса Тереза от Саксония-Хилдбургхаузен (1792 – 1854) (Принцовата сватба). Така се създава традицията на мюнхенския Октоберфест. Мястото, където се е провела сватбата и се провежда Октоберфест се казва в чест на принцесата Терезиенвийзе.[3]
Пътувания и строителство
[редактиране | редактиране на кода]През декември 1804 г., при пътуване до Рим, е впечатлен от класическото изкуство. По време на престоя си в Париж и в Италия създава колекция от антики. През 1816 г. нарежда да бъде построена Глиптотеката в Мюнхен – първият музей на античното изкуство в света.[2] По-късно нарежда строежите на църквата „Лудвигскирхе“, Колонадата на пълководците (Feldherrnhalle), а Резиденцията е разширена от фон Кленце с нова фасада по подобие на флорентинския Палацо Пити. Другият предпочитан от Лудвиг I архитект, Фридрих фон Гертнер, е архитект на Дворцовата библиотека. Лудвиг I нарежда и построяването на Кралския площад (Königsplatz) и на Пинакотека.[4] Друг важен проект на краля е огромния гръцки храм Валхала.[4]
Като трон-принц той отива в Рим и купува Вила Малта. През 1817 г. е главен организатор на смъкването на министъра граф Монжела.
Крал на Бавария
[редактиране | редактиране на кода]На 13 октомври 1825 г. след смъртта на баща му той става крал на Бавария. От 1837 г. той се нарича и херцог на Франкия, херцог на Швабия и Пфалц при Рейн.
През ноември 1826 г. той мести университета Лудвиг Максимилиан от Ландсхут в Мюнхен. Университетът става едно от най-блестящите средища на католицизма в Германия, въпреки че е отворен и за протестанти. Същевременно кралят връща в Бавария всички изгонени от граф Монжела църковни ордени с изключение на йезуитския.[5]
През 1831 г. парламентът гласува намаляване на бюджета за големи строежи, поради което Лудвиг I се смята за предаден и изпитва огромно огорчение. В писмо до сина си Максимилиан пише: „Там, където трябваше да има благодарности, се сипят само упреци и обвинение след обвинение!“. Лудвиг I счита протестантството за извор на либерализъм и застава на страната на католицизма.[6]
От 1846 г. става любовник на танцьорката Лола Монтес. На 9 февруари Лудвиг I затваря университета след протести, но два дни по-късно отменя мярката си и издава заповед Лола Монтес да напусне града. Лудвиг I застава отново на страната на протестантите, които също са против него. Френската революция е достигнала Бавария и кралят не е в състояние да удържи властта. На 20 март 1848 г. той абдикира в полза на сина си, Максимилиан II Йозеф.[6]
Следващи години
[редактиране | редактиране на кода]Живее още 20 години и умира на 29 февруари 1868 г. на 81 г. във вилата, която е взел под наем за зимата в Ница. Погребан е в базиликата Свети Бонифац на бенедиктинския манастир в Мюнхен.
Лудвиг I е също поет. Той посещава на 28 август 1827 г. Гьоте във Ваймар и му дава ордена на Бавария за седемдесет и осмата му годишнина.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Лудвиг I има с Тереза девет деца:
- Максимилиан II Йозеф (1811 – 1864)
- Матилда Каролина (1813 – 1862)
- Ото I от Гърция (1815 – 1867), крал на Гърция
- Теодолинда Шарлота Луиза (1816 – 1817)
- Луитполд Баварски, принц – регент на Бавария (1821 – 1912)
- Аделгунда Августа Шарлота (1823 – 1914)
- Хилдегард Луиза Шарлота (1825 – 1864)
- Александра Амалия (1826 – 1875), игуменка и писателка
- Адалберт Вилхелм (1828 – 1875), ерц-принц на Гърция
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Heinz Gollwitzer: Ludwig I. von Bayern. Königtum im Vormärz. Eine politische Biographie. ISBN 3-7991-6287-9.
- Hubert Glaser: Ludwig I. von Bayern: Lebensgang und Leitbilder. In: Die Sehnsucht eines Königs. Ludwig I. von Bayern (1786 – 1868), die Romantik und Schloß Runkelstein. Hg. v. der Stadt Bozen, Bozen 2003, S. 119 – 140.
- Rudolf Reiser: König und Dame. Ludwig I. und seine 30 Mätressen. Buchendorfer Verlag, München 1999, ISBN 3-934036-05-8.
- Rudolf Reiser: Ohne Bacchus friert Venus. König Ludwig I. in Anekdoten. München: Buchendorfer Verlag, 2001. ISBN 3-934036-48-1
- Golo Mann: Ludwig I. König von Bayern. ISBN 3-923657-27-7.
- Winfried Nerdinger: Romantik und Restauration, Architektur in Bayern zur Zeit Ludwigs I. 1825 – 1848, Hugendubel, München 1987, ISBN 3-88034-309-8
- Karl Theodor von Heigel: Ludwig I. König von Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19. Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 517 – 527.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 500240441 // 17 декември 2014 г. Посетен на 22 май 2021 г.
- ↑ а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 106 – 107.
- ↑ Geschichte des Münchner Oktoberfestes
- ↑ а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 111 – 115.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 117 – 121.
- ↑ а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 125 – 130.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|