Направо към съдържанието

Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
принц на Саксония-Кобург и Гота
Принц Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
Лични данни
Роден
дворец Йо, Франция
Починал
14 септември 1907 г. (62 г.)
Погребан вгробницата Кохари в църквата Св. Аугустин в Кобург
Семейство
ДинастияЕрнестини
БащаАвгуст фон Саксония-Кобург и Гота
МайкаКлементина Орлеанска
БракЛеополдина Тереза Франциска Каролина Микаела Габриела Рафаела Гонзага де Браганца
ПотомциПетер Август Лудвиг Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага, Август Леополд Филип Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага, Йозеф Фердинанд Франц Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага, Лудвиг Гастон Клеменс Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага фон Саксония-Кобург и Гота
Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота в Общомедия
Принц Лудвиг Август и фамилия, 1867

Лудвиг Август Мари Еудес фон Саксония-Кобург и Гота (на немски: Ludwig August Marie Eudes Prinz von Sachsen-Coburg und Gotha; * 9 август 1845 в дворец Йо, Франция; † 14 септември 1907 в Карлсбад/Карлови Вари, Чехия) е принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари на Саксония-Кобург и Гота и императорски бразилски адмирал. Брат е на Фердинанд I (1861 – 1948), български цар (1887 – 1918).[1]

Той е вторият син на херцог Август фон Саксония-Кобург и Гота (1818 – 1881) и съпругата му френската принцеса Клементина Орлеанска (1817 – 1907), дъщеря на френския крал Луи-Филип (1773 – 1850) и принцеса Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска (1782 – 1866).

Братята му са Филип (1844 – 1921), и Фердинанд I (1861 – 1948), български цар (1887 – 1918).

Лудвиг Август получава образование по морето. След женитбата си става адмирал на Бразилия. След свалянето на бразилската монархия през 1889 г. той служи в австро-унгарската марина.

Той е погребан със съпругата му в гробницата Кохари в църквата Св. Аугустин в Кобург.

Неговите два сина известно време са претенденти за императорския бразилски трон.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота се жени на 15 декември 1864 г. в Рио де Жанейро за принцеса инфанта Леополдина Тереза Франциска Каролина Микаела Габриела Рафаела Гонзага де Браганца (* 13 юли 1847, Рио де Жанейро; † 7 февруари 1871, Виена), дъщеря на Педро II (1825 – 1891), император на Бразилия, и Тереза Кристина Бурбонска, принцеса на Двете Сицилии (1822 – 1889), дъщеря на крал Франческо от Двете Сицилии (1777 – 1830) и инфанта Мария Изабел от Испания (1789 – 1848). Те имат четири сина:[2]

  • Петер Август Лудвиг Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага (* 19 март 1866, Рио де Жанейро; † 6 юли 1934, Виена), неженен
  • Август Леополд Филип Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага (* 7 декември 1867, Рио де Жанейро; † 11 октомври 1922, Шладминг), претендент за бразилския трон, женен на 30 май 1894 г. във Виена за ерцхерцогиня Каролина Мария Имакулата Йозефа Фердинанда Терезия Леополдина Антоанета Франциска Изабела Луиза Януария Кристина Бенедикта Лауренция Юстинана от Австрия, принцеса на Тоскана (* 5 септември 1869, Алт-Мюнстер; † 12 май 1945, Будапеща), имат осем деца
  • Йозеф Фердинанд Франц Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага (* 21 май 1869, Петрополис или Рио де Жанейро; † 13 август 1888, Винер Нойщат), неженен
  • Лудвиг Гастон Клеменс Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага фон Саксония-Кобург и Гота (* 15 септември 1870 в дворец Ебентал, Долна Австрия; † 23 януари 1942 в Инсбрук), женен I. на 1 май 1900 г. в Мюнхен за принцеса Матилда Баварска (* 17 август 1877, Вила Амзее при Линдау; † 6 август 1906, Давос), дъщеря на последния баварски крал Лудвиг III Баварски (1845 – 1921), II. на 30 ноември 1907 г. в Бишофщайнитц за графиня Мария Анна фон и цу Траутмансдорф-Вайнсберг (* 27 май 1873, Обер-Валтерсдор; † 24 юли 1948, Кобург)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Harald Sandner: Das Haus Sachsen-Coburg und Gotha 1826 bis 2001; Eine Dokumentation zum 175-jährigen Jubiläum des Stammhauses in Wort und Bild Druck-und Verlagsanstalt Neue Presse, Coburg 2001, ISBN 3-00-008525-4
  • Martha Schad: Bayerns Königinnen, Pustet Verlag, Regensburg, 1992, Seiten 287 – 288, ISBN 3-7917-1341-8
  • Marie von Redwitz: Hofchronik 1888 – 1921, München 1924, Seite 287
  • Die Woche (Scherl), Nr. 20, vom 19. Mai 1900, Seiten 848 und 850, Bericht zur Hochzeit in München, mit Großfoto
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. 52.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 279.
  • Olivier Defrance: La Médicis des Cobourg: Clémentine d'Orléans, Lannoo Uitgeverij, 2007. (Digitalisat)
  • Marion Ehrhardt: Die Dynastie der Coburger in Portugal, Spanien und Brasilien. Ein Herzogtum und viele Kronen. Coburg in Bayern und Europa., Regensburg 1997, S. 59 – 64.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ August, Prinz von Sachsen-Coburg-Gotha, geneall.net
  2. ↑ Wettin 15, genealogy.euweb.cz

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Ludwig August von Sachsen-Coburg und Gotha.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лудвиг_Август_фон_Саксония-Кобург_и_Гота&oldid=10895002“.