Лугано (езеро)

Лугано
(на италиански: Lago di Lugano)
	Лугано (на италиански: Lago di Lugano)
— сладководно, отточно —
	; Карта на езерото Лугано
	Местоположение в Швейцария
Местоположение	Швейцария; Тесин; Италия; Ломбардия
Координати	45°58′00″ с. ш. 8°57′00″ и. д. / 45.966667° с. ш. 8.95° и. д.
Притоци	Кучо, Ведеджо
Отток	Треза → ез. Лаго Маджоре → Тичино → По → Адриатическо море
Дължина	36 km
Ширина	2 km
Площ	48,67 km²
Дълбочина	1134 m (средна); 288 m (максимална)
Воден обем	6,5 km³
Надм. височина	270,5 m
Водосб. басейн	566
Населени места	Лугано
	Лугано в Общомедия

Лугано (на италиански Lago di Lugano) е езеро в Швейцария (кантон Тичино) и Италия (провинция Ломбардия), което принадлежи към групата на североиталианските езера (заедно с Лаго Маджоре, Комо, Изео и Гарда). Носи същото име като най-големия град на бреговете му – Лугано. То е типично ледниково езеро, криптодепресия със стръмни брегове и голяма дълбочина. Сравнително малко е спрямо другите езера, но красотата му отдавна е заслужила интереса на хиляди туристи.

Име

Предполага се, че името Лугано произлиза от латински език, от думата lucus, която означава „свещено дърво“. Местните жители, които говорят ломбардски език, го наричат Lagh de Lugan, а на немски е Luganersee. Езерото има и съвсем различно местно име – Церезио, както е било наричано от древните римляни.

География

Основни данни

Площта на езерото е 48,67 km², от която 42,29 km² са в Швейцария. Формата му е нестандартна, силно издължена и същевременно извита. Средната му ширина е около 2 km, а дължината – 36 km.^[1] Приблизително по средата е разделено от недовършен моренен провлак (разделен от тесен канал), по който е прокарана международна магистрала. Заобиколено е от стръмни планини (швейцарските Предалпи), които на места достигат височина над 2200 m. Описвано е като „зигзагообразно и… приличащо на фиорд“.^[2]

Тъй като е ледниково езеро, Лугано е много дълбоко. Най-дълбоките части (288 м) се намират в северната част. Нивото му е на 270,5 m н.в. и следователно то е криптодепресия Тъй като се подхранва от реки в алпийски воден режим с максимум на оттока в края на пролетта и началото на лятото, през този период нивото му се покачва с 1,5 m. Водният му обем е 6,5 km³, а проточността – 8,2 години, което означава, че ако можеше всичката вода в езерото да изтече през река Треза, това би станало за малко повече от 8 години.

Водосборният басейн на езерото е 565 km², но всички реки, вливащи се в него, са малки – Ведеджио, Кучо, Мара и Касарате. Оттича се чрез река Треза, която само след 13 km достига близкото езеро Лаго Маджоре.^[3]

Климат

Макар и между планини, езеро Лугано има типичен средиземноморски климат – с високи температури и преобладаващо сух, омекотен от наличието на воден басейн.^[4] Все пак тук вали повече стрямо останалите езера в района. Лятото продължава от май до октомври, като средната температура през този сезон е 24 – 25°. Най-големите валежи са през май и юни, както и през октомври. Август е известен с кратките проливни дъждове, наричани тук „темпорал“.^[1] Водата също е топла и позволява къпане, така че на повече от 50 места има създадени изкуствени плажове.

Животински свят

Езерото е пълно с риба (бабушка, речен кефал, лин, костур, бяла риба) и с изключение на няколко защитени територии, риболовът е разрешен. В него има и застрашени видове като италианската лъчеперка и особеното десетоного Austropotamobius pallipes. Изкуствено са развъдени рибите сивен и чудски сиг. По повърхността се виждат лебеди.

История

Езерото е споменато за първи път от римляните, но край бреговете му няма останки от значителни древни селища. Град Лугано възниква през VІІІ в. и първото му споменаване е в документ на лангобардски крал.^[5] По-късно през средновековието попада под властта на Миланското херцогство, а през 1513 г. (по време на Италианските войни) тук налага властта си Швейцарският съюз. Тази част от страната и до днес говори италиански, но когато по времето на Наполеон Бонапарт се открива възможност за връщането на кантона в рамките на кралство Италия, населението му отказва. Пътят през провлака в езерото е построен през 1848 г., за да свърже селата Мелиде и Брисоне. Днес оттам минава магистралата между Милано и Цюрих.

Туризъм

Районът на Лугано се посещава от около 1 млн. туристи годишно, привлечени от съчетанието на планини, тюркоазено-синя вода и приятен климат. Езерото е плавателно, особено в северната част, а някои от селата на брега му са достъпни само с кораб или по горски пътеки. От ХІХ в. работи международна навигационна компания, която осигурява фериботни връзки от Лугано в швейцарската част до Кампионе д'Италия и Порлеца в италианската. Южно от града, между две части на езерото се издига планината Сан Салваторе (912 м) – внушителен връх, издигнат на 650 м. над езерната повърхност. От него се разкрива забележителна гледка към цялата околност.

Бележки

↑ ^а ^б Richard Sale, Italian lakes, Ashbourne 1998, p. 78
↑ Dana Facaros and Michael Pauls, Lombardy, Milan and the Italian lakes, London 1994, p. 153
↑ Lake Lugano, Encyclopaedia Britannica
↑ Мартин Гловня, Екатерина Благоева, Физическа география на континентите, София 1989, с. 152
↑ Лугано, Швейцария Архив на оригинала от 2023-01-26 в Wayback Machine., на сайта Wonders of Europe

[:0-1] а ^б Richard Sale, Italian lakes, Ashbourne 1998, p. 78

[2] Dana Facaros and Michael Pauls, Lombardy, Milan and the Italian lakes, London 1994, p. 153

[3] Lake Lugano, Encyclopaedia Britannica

[4] Мартин Гловня, Екатерина Благоева, Физическа география на континентите, София 1989, с. 152

[5] Лугано, Швейцария Архив на оригинала от 2023-01-26 в Wayback Machine., на сайта Wonders of Europe

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]