Лоран Луи

Лоран Луи
	Лоран Луи
Роден	29 февруари 1980 г. (44 г.) Нивел, Белгия
Политика
Партия	Реформаторско движение (2007 – 2010)
	Лоран Луи в Общомедия

Лоран Луи (на френски: Laurent Louis) е известен десен съвременен белгийски политик и обществен деец. Застъпва се за въвеждане на пряката демокрация, за традиционните ценности, против скитащите безработни и цигани и е най-изявеният борец с педофилията в Белгия.

Биография и политическа дейност

Лоран Луи е роден на 29 февруари 1980 г. в белгийския град Нивел (Nivelles). Принадлежи на френскоезичната част от населението на Белгия. Учи в Колежа на Св. Гертруда в родния си град, с акцент върху изучаването на старогръцки и латински. След колежа, той е постъпва в Католическия университет в Льовен, Юридически факултет, но не се дипломира.

В продължение на почти дванайсет години от 1998 до 2010 г. е член на Реформаторското движение. След като в Белгия е създадена Народната партия, той се присъединява към нея и напуска Реформаторското движение. На федералните избори в парламента на Белгия Лоран Луи стартира като първият и единствен член на Народната партия в парламента.

В началото на 2011 г., Народната партия го изключва за негови публични изявления, че скитащите цигани и други такива в Белгия заемат земя и се настаняват по цялата страна незаконно, нямат средства за издръжка, имат антисоциално поведение и начин на живот и трябва по някакъв начин, дори принудително, да бъдат изведени от тази ситуация. С това той си навлича гнева на влиятелни неправителствени организации в Белгия, които настояват, че тези думи са расистки и срещу правата на човека. Лидерите на Народната партия, подложени на натиск, лишават Луи от членството му в нея и той автоматично става „независим депутат“ в Белгийския парламент и не представлява нито една официално регистрирана партия.

Месец по-късно, през февруари 2011 г., той създава своя собствена партия „Демократично освободително движение“, на която става председател. След няколко месеца, тя се преименува на „Движение за свобода и демокрация“. Неговата партия подкрепя пряката демокрация, кандидатите за управлението да са пряко избирани от народа, а държавните длъжности между тях (след като са избрани), да се разпределят чрез жребий (произволно, независимо от никого, лично). Така Луи иска да се противопостави на корупцията в правителството и е за насърчаване на честна и свободна ротация на държавните служители.
Лоран Луи и партията му работят в полза на премахването на политическите партии като институции на властта, за да се елиминира партокрацията – явление, при което партията и нейните висши членове винаги вземат решения в тяхна собствена полза (корпоративен принцип), а не в полза на обществото, държавата и своите избиратели. За да се съобрази с нейните принципи, Луи дори закрива собствената си партия на 11 януари 2013 г., около две години след структурирането ѝ.

Лоран Луи е единственият член на белгийския парламент, който последователно се противопоставя на участието на Белгия в НАТО и във военни операции в чужбина, по-специално в Либия и Мали. Той счита, че западните държави, водени от САЩ провеждат агресивна нео-колониалната политика към Афганистан, Ирак, Иран, Либия, Сирия, Мали и т.н. Прикривайки се зад общочовешки ценности и заплахата от тероризъм, Западът всъщност преследва икономически и геостратегически цели, заявява Луи. Защитавайки суверенитета на Белгия предлага излизане от ООН, НАТО и Европейския съюз, докато държавите доминиращи в тези организации не спрат агресията и нео-колониалната политика.

Борбата срещу педофилията

Лоран Луи е най-известният и активен противник на белгийските педофили. На 11 януари 2012 г. той обвинява белгийският премиер Елио Ди Рупо, че води разпуснат живот и го подозира в педофилия.
На 19 април 2012 г. по време на пресконференция за борбата с педофилията Луис твърди, че той разкрива цяла мрежа на педофили, членовете на които са и на висши държавни длъжности, предотвратяващи разкриването на престъпления, свързани с педофилия. Той съобщава за връзка със скандалния случай на Дютру, че резултатите от аутопсията на двете мъртви момичета показават, че са сексуално малтретирани, дори и след смъртта им, докато според официалната версия насилника им от няколко месеца преди смъртта им е в затвора. Луис твърди, че момичетата са изнасилвани след смъртта си или от следователи, или от някой друг. В допълнение, той отхвърля официалната версия, според която тези момичета са загинали уж от глад.

Лоран Луи публикува различни документи, показващи педофилията на различни публични личности и политици в Белгия, включително кмета на Брюксел. Някои неправителствени организации го обвиняват в клевета, подбуждане на омраза, принадлежност към крайно десни кръгове и подават жалби срещу него в Парламента. Въз основа на тези оплаквания, парламентарната комисия решава да проведе разследване срещу Лоран Луи, като са извършени няколко нахлувания с полицейски сили в дома и офисите на партията му. Депутатът насилствено е подложен на психиатричен преглед. На 7 юни 2012 г. срещу него е внесено официално обвинение в клевета, която все още нито е потвърдено, нито е отхвърлено от разследването.

Като цяло, Лоран Луи печели отрицателно отношение от крупните белгийски медии.

Външни препратки

Източници

Voir „Le député Laurent Louis a été exclu du PP“ [archive], La Libre Belgique, 28 janvier 2011
Résultats des élections législatives de 2010
„Le Parti Populaire décroche un siège“ [archive]
député Laurent Louis a été exclu du PP
lci.tf1.fr Архив на оригинала от 2013-10-21 в Wayback Machine.
Loïc Struys, „Nivelles: vers une bipartite, Laurent Louis va-t-il quitter la politique?», 7sur7.be, 14 octobre 2012
Cependant sa page Facebook continue à porter le nom „Laurent Louis (MLD) – page officielle“.
Laurent Louis sera tête de liste ISLAM à Bruxelles: „Je ne compte pas islamiser la Belgique“, La Capitale, 27 septembre 2013,
www.lachambre.be
„"Le" député PP fait des siennes“
„Laurent Louis tient des propos racistes sur Facebook“
Les SMS litigieux de Laurent Louis (PP)“, dans Le Soir, 28 janvier 2011
Le contenu des sms enflammés de Laurent Louis“, dans 7sur7.be, 28 janvier 2011
„Harcelée par Laurent Louis: „Maintenant, c'est stop““, dans 7sur7.be, 26 janvier 2011
www.lavenir.net
Laurent Louis attaque di Rupo sous la ceinture, Le Soir en en ligne, 11 janvier 2011
Laurent Louis, de l'odieux à l'ignoble, La Libre Belgique en ligne, 12 janvier 2011
Laurent Louis, le délire continue, La Dernière Heure en en ligne, 22 décembre 2012
Laurent Louis: „Oui, j'ai montré les photos de l'autopsie de Julie et Mélissa“
Béatrice Delvaux, „„ll“: oubliez illico le nom sous ces initiales“ dans Le Soir, quotidien belge, 20 avril 2012. Посетен на 20 април 2012.
„Laurent Louis: une instruction va être ouverte pour calomnie, diffamation et recel“
archives.lesoir.be
„Laurent Louis manifeste à Malonne contre Michelle Martin“ Le Soir, 5 août 2012.
Une plainte pour harcèlement visant le député Laurent Louis classée sans suite (DH 24/10/2011)
populaire: chronique d'une mort annoncée (7sur7, 27/01/11)
incitation à la haine à l'égard de plusieurs communautés du pays
www.diversite.be^{[неработеща препратка]}
„Perquisition chez Laurent Louis“, La Libre Belgique, 25 mai 2012 (lire en ligne [archive])
„Journal télévisé de 19:30“ de la RTBF, 25 avril 2012 en ligne où Laurent Louis fait ses commentaires.
„Laurent Louis demande la suspension des poursuites à son encontre“, Le Soir, 26 avril 2012 (lire en ligne)
Martine Vandemeulebroucke, „Laurent Louis inculpé pour recel et calomnie“, Le Soir, 8 juin 2012 (lire en ligne)