Логипи (езеро)
| Логипи | |
| — сезонно, алкално, солено, безотточно — | |
 Езерото Логипи с отложена сол по бреговете му | |
  Местоположение в Кения | |
| Местоположение | Африка, Кения – Източноафриканска рифтова долина |
|---|---|
| Координати | |
| Отток | няма |
| Дължина | 6 km |
| Ширина | 3 km |
| Площ | 18 km2 |
| Дълбочина | 3 – 5 m |
| Населени места | няма |
| Логипи в Общомедия | |
Логипи (на английски: Logipi) е малко, сезонно, солено, алкално езеро в Северна Кения, разположено в Източноафриканската рифтова долина. Намира се на 48 km южно от езерото Туркана[1] в малката негостоприемна и суха долина Сугута и бележи северния край на дренажната ѝ система.[2] В този район на долината надморската височина е само няколкостотин метра над морското равнище, което я прави една от най-ниските части на Рифтовата долина. Това е и един от най-горещите райони на Земята, впечатляващ с драматичните си пейзажи – пустини, вулканични конуси, солени езера и неравни полета от застинала лава.[3][4] Невероятно суровият край е слабо населен, като само западният бряг се обитава от няколко групи войнствени номадски племена от етническата група туркана.[4][5]
Езерото е открито за европейците и е изследвано през 1898 г. от майор Х.С.Х. Кавендиш.[6]
География
[редактиране | редактиране на кода]Логипи е обградено изцяло от планини, а бреговете му са подчертано безплодни. На запад, север и изток се издигат базалтови вулканични формации.[1] Водосборният басейн на езерото е изолиран на север от този на Туркана от сложен комплекс от 4 вулкана, наричан Бариерата. Това са група млади вулкани, изригвали за последен път в края на 19 и началото на 20 век.[2][7] Последното голямо земетресение тук е отбелязано през 1928 г.[5] На изток се издигат стръмните вулканични склонове на връх Нийро, които се изкачват на височина от 2500 m за разстояние по-малко от 20 km. Въпреки че върхът е заобиколен от пустиня, горните му склонове са покрити с гори и представляват рязък контраст със сухата, прашна и гореща долина.[4]
Близо до източния бряг на езерото се намират 3 също толкова сухи и безплодни острови, на единия от които се издига скалната формация, известна под името „Катедралата“.[1]
Размерите на езерото силно се колебаят в зависимост от сезона и валежите. Средната му дължина е 6 km, средната ширина – 3 km, а дълбочината му варира между 3 и 5 метра.[7][8][9]
История на езерото
[редактиране | редактиране на кода]По околните вулканични конуси ясно се виждат следи от слоевете утайки, останали от езерата Туркана и Логипи, които показват, че в миналото водите им са достигали на много по-голяма височина.[10] През последните 3 милиона години се отбелязват и три големи исторически периода, когато на това място се е простирало обширно езеро с непостоянно водно количество. Първият е отдалечен от нас с 2,7 – 2,5 милиона години, вторият – с 1,9 – 1,7 млн. и третият – с 1,1 – 0,19 млн. години. Тези три епизода от развитието на езерото са характерни с по-влажен и променлив климат и се предполага, че са играли роля за ключовите етапи в човешката еволюция. Малко се знае обаче за краткосрочната променливост на климата по това време. По-подробно е изучена по-новата история, когато в долината се редуват сух, влажен и отново сух цикъл и преди 14,8 – 5,5 хиляди години тук се е образувало езеро с дълбочина около 300 m. То показва силно вариабилно ниво, което се покачва и слиза в рамките на 100 метра за кратки периоди от време.[11] Езерото е заемало площ от 2000 – 2500 km2 с обем 350 km3 вода и е отложило седименти с дебелина около 40 m.[11][12] Хидрологичният му баланс по време на влажния климат е много по-различен от днешния.[12]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]
Климатът край езерото и в долината се определя като полупустинен, което се отдава до известна степен на фьона. Това е сух и горещ южен вятър, който поддържа високите температури в региона.[2] Счита се, че долината е едно от най-горещите места на Земята, тъй като температурите тук достигат до 50°-60 °C.[3][5] Валежите са крайно недостатъчни – под 300 mm годишно и са твърде неравномерно разпределени през годината.[2]
Води
[редактиране | редактиране на кода]Езерото се е превърнало в сезонно и се захранва от две непостоянни реки.[1] Получава води и от няколко малки сезонни рекички, за които се счита, че изтичат от езерото Туркана.[2] Горещите извори на северния бряг на езерото, както и тези край скалното образувание „Катедралата“ на един от островите в южния край, поддържат донякъде водния баланс по време на екстремно безводие.[4][7][8] По време на дъждовния сезон езерото се захранва допълнително и от река Сугута, която протича по протежение на източния фланг на алувиалната долина.[2][7][8] В тези случаи периодично се формира и временното езеро Алаблаб, което понякога се съединява с Логипи.[2][8] Водите на Логипи са горещи, тъй като до северния му край се издига тлеещият вулканичен комплекс Бариерата.[1]
Хидрохимията и седиментите се контролират от множество фактори, включително сезонните колебания, съставът на входящите води, дълбочината на водата и преди всичко от бактериалната активност.[2] Водата съдържа голямо количество композиции на натриевия бикарбонат (NaHCO3), което я прави силно алкална.[8] Водородният и ̀ показател се движи в рамките на pH=09,05 – 10,05, а солеността е между 20 гр/л и 50 гр/л.[9] Предвид недостига на калциеви и магнезиеви йони (Са2+ и Mg2+) в езерните води, бактериалната активност увеличава тяхната алкалност. Засилва се и отлагането на органични вещества, което води до генезиса на слабо органична зеолитна кал, достигаща до дебелина от 1,5 m в най-дълбоката част на езерото. Когато водите на езерото се отдръпнат, този черен слой се покрива с тънки корички от трона и халит, които се наслагват обикновено в южната част на басейна. По време на дъждовния сезон те отново се разтварят във водите на езерото.[2]
Флора и фауна
[редактиране | редактиране на кода]Растителността около езерото и в долината е изключително оскъдна. Самотни дървета и сухи клони се издигат вяло от почти голата земя, осеяна от втвърдени сухи треви.[13]
Алкалните води на езерото, както и при другите солени езера от рифта, са дом на многобройни ята фламинго, незаплашени от естествени врагове. Птиците се хранят с цианобактерии Arthrospira spp., наричани още Spirulina и планктон, с които езерото е богато.[7][8][9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д ((en)) John Seach – Lake Logipi, Kenya
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Sabine Castanier, Marie-Claire Bernet-Rollande, André Maurin, Jean-Pierre Perthuisot – "Effects of microbial activity on the hydrochemistry and sedimentology of Lake Logipi, Kenya“[неработеща препратка]
- ↑ а б ((en)) Kituo Cha Sheria The Centre for Legal August/Report on Fact Finding Mission in Turkana Country, Lodwar Town on 1 and 2 August 2011[неработеща препратка]
- ↑ а б в г ((en)) Jade Sea Safari to Remote Lake Turkana[неработеща препратка]
- ↑ а б в ((en)) GORP/Lake Turkana and Sibiloi National Park Архив на оригинала от 2012-03-30 в Wayback Machine.
- ↑ Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973
- ↑ а б в г д ((en)) Soft Kenya/Lakes and Rivers in Kenya/Lake Logipi Архив на оригинала от 2012-05-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ((en)) 13th World Lake Conference International Lake Environment Committee Foundation/Our Lakes, our Future/November 2009 Архив на оригинала от 2012-04-26 в Wayback Machine.
- ↑ а б в ((en)) F.M.Omondi – The Great Rift Valley Lakes/2008
- ↑ ((en)) Volcano World/Barrier
- ↑ а б ((en)) The Smithsonian/NASA Astrophysics Data System/Environmental instabilities in the Suguta Valley, Northern Kenya Rift, during the 'African Humid Period'
- ↑ а б ((en)) Geophysical Research Abstracts/Major climatic changes in equatorial East Africa during the late Pleistocene and Holocene: reconstruction from paleo-shorelines in the Suguta Valley, northern Kenya Rift/2008
- ↑ ((en)) Binti Safaris/Suguta Valley and Mount Nyiro[неработеща препратка]
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
| |||||