Направо към съдържанието

Лирой Фарингтън Острандър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лирой Фарингтън Острандър
Leroy Farrington Ostrander

Роден
Дъбюк, Айова, САЩ
Починал
Клифтън Спрингс, Ню Йорк, САЩ

НационалностАмериканец
Работилмисионер
педагог
Семейство
ПартньорМери Луиз Ройс
ДецаАлън Ройс Острандър; Джон Холи Острандър

Лирой Фарингтън Острандър (на английски: Leroy Farrington Ostrander) (20 август 1872 – 12 декември 1926)[1] е американски мисионер, педагог и дипломат, ръководил Американски протестантски училища в Самоков и допринесъл значително за американско-българските отношения и образователното дело в България в началото на XX век.

Лирой Фарингтън Острандър е роден на 20 август 1872 г. в Дъбюк, Айова. Той е син на д-р Лутър Алън Острандър, учител в Робърт колеж в Константинопол, и внук на Александър Томсън от Британското и чуждестранно библейско дружество.

Острандър следва в колежа Хамилтън в Ню Йорк, който завършва през 1894 г. По време на студентските си години той участва активно в атлетиката, Християнската младежка асоциация (YMCA) и различни академични общества. Заема множество ръководни позиции, включително президент на тенис асоциацията и президент на атлетическата асоциация.

След като завършва колежа Хамилтън, Острандър преподава в Робърт колеж в Константинопол, от 1895 до 1898 г. След това се завръща в Съединените щати, за да завърши богословската семинария в Обърн през 1901 г. и е ръкоположен за презвитериански свещеник.

Лирой с ученици, май 1910 г.

През 1901 г. Острандър се жени за Мери Луиз Ройс и двойката скоро отпътува на мисия в България по назначение от Американския съвет на комисарите за чуждестранни мисии (на английски: American Board of Commissionaries for Foreign Missions). През януари 1902 г. Лирой и Мери пристигат в Самоков, където Острандър е назначен за директор на „Американски колегиум и богословски институт“[2] (също Колегиалния и богословски институт) през 1904 г. Той заема тази длъжност в продължение на 24 години, до 1926 г.

Л. Острандер в канцеларията си, 1926 г.

Мандатът на Острандър в института е белязан със значителни постижения в образованието и общественополезен труд. Той е допринесъл за изграждането на училището, което в крайна сметка се превръща в Американския колеж в София. За заслугите му по време на бурните Балканска (1912 – 1913 г.), Междусъюзническа (1913) и Първа световна война получава няколко отличия за приноса му към образованието и усилията му за облекчаване на последиците от войната, включително от царица Елеонора Българска и цар Борис III.

Острандър и съпругата му Мери сключват брак в САЩ през декември 1901 г. Двамата са предани сътрудници в своята мисия. Имат двама сина – Алън Ройс Острандър, роден на 14 юни 1907 г. в Самоков, починал в 1968 г. и Джон Холи Острандър, починал преди да навърши 1 година[3]. Семейство Острандър са уважавани и обичани фигури в своята общност.

Здравето на Острандър се влошава поради напрежението на работата му и той се завръща в Съединените щати през август 1926 г. Почива на 12 декември 1926 г. в Клифтън Спрингс, Ню Йорк. Съпругата му Мери прекарва последните си години в Калифорния, където умира през 1947 г.

  • Царица Елеонора го награждава за помощ в облекчаването на последиците от войната през 1913 г.
  • Цар Борис го награждава с орден за граждански заслуги и сребърен кръст през 1926 г.[1]
  • Острандър, Л. Ф. (1911). Петдесет години в България. Самоков.
  • Hall, W. W. (1928). „Leroy Farrington Ostrander,“ The Phi Beta Kappa Key, Vol. 6 № 11, стр. 714 – 718.
  • Несторова-Матеич, Татяна Христова. Американски мисионери в България; (1858 – 1912).
  • REV. L. F. OSTRANDER DIES.; Head of American School at Somak.ov, Bulgaria, for 25 Years.