Липовани

Липовани
	Липовани
	Буковински липовани в края на XIX век
По места	Астраханск, Буковина, Добруджа
Език	руски език
Религия	Древлеправосла́вие
	Селища на липовани в Румъния и Украйна
	Липовани в Общомедия

Липовани, също липовени или липованци, наричани още филиповци (на руски: липоване, филипповцы, филиппоны, дунаки), са старообредци от поповския клон и своеобразна руска етнографска група.

История

В края на XVII – началото на XVIII век, след църковните реформи на Никон Московски много семейства на противниците на новия църковен обред са обявени за разколници и заминават в изгнание. Заселват се в Княжество Молдова и Буковина.

Названието „липовани“ за първи път се среща в австрийски документ от 1733 година и засяга последователите на Филип Пустосвят. Произхожда от изопаченото значение на думата „филиповци“, а според други версии – от липовите горички, които липованите обитават, или от липовите дъски, върху които рисуват иконите си. По-късно към липованите в Румъния се причисляват и техните единоверци – игнат-казаците (некрасовци). По време на управлението на Николае Чаушеску се провежда държавна политика за асимилация на липованите с румънски имена и възпитание.

Днес повечето липовани живеят в Румъния (Северозападна Добруджа, главно в жудец Тулча, също в жудеци Ботошани, Сучава, Яш, Васлуй, Нямц, Бакъу, Галац, Браила). Най-големите населени места в Румъния с предимно липованско население са Гиндерещи, Журиловка, Бретещи, Маноля, Липовени, Климеуц, Каркалиу, Сарикей, Слава Черкези, Слава Руси, Периправа, Сфиштофка и Мила. В страната възлизат на 37 хиляди души по официални данни и 100 хиляди според неофициални. През 1990 г. в Букурещ е основана Общност на русите-липовани, която публикува двуезичния вестник „Зори-Zorile“ и списание „Китеж-Град“.

Липованите в Украйна живеят в градовете Килия, Вилково, Измаил и близките села Стара Некрасовка и Нова Некрасовка. Живеят също в Молдова (Кахул). Липовани са създали в България селата Казашко (до Варна) и Татарица (присъединена към с. Айдемир, Силистренско), живеят и в съседния град Силистра.

Репатриране

След Втората световна война поради острия недостиг на работна сила съветското правителство предлага на всички свои бивши граждани, живеещи в чужбина, да се върнат в родината си. През есента на 1947 г. руски жители—липовани от румънските села Каменки и Серикей отпътуват с парахода „Карл Маркс“ през Одеса към Астрахан. Преселниците намират подслон в обезлюдената Тюменевка, от която по-рано са били депортирани калмиките. На 2 ноември 1947 година там е организиран колхоз „Нов живот“ и селото е преименуванао на Речное.

Вижте също

Иван Пацайкин – гребец, четирикратен олимпийски шампион, липованин.

Източници

Comunitatea Rușilor Lipoveni din România – официален сайт на общината на липованите в Румъния
„Липованы“ // Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон, 86 т. (82 т. и 4 допълнително) – СПб., 1890 – 1907
Яценко Д. Русский язык в дальнем зарубежье. Способны ли русскоязычные сохранить великий и могучий?
Москетти-Соколова Александра. „Историко-культурные связи казаков-некрасовцев и липован“ Архив на оригинала от 2007-04-25 в Wayback Machine.
Хроники одного путешествия, или в гостях улипован

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Липоване“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.