Лилия Додекова
| Лилия Додекова | |
| български палеонтолог | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 17 септември 2016 г.
|
| Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Микропалеонтология |
| Работила в | Българска академия на науките |
| Известна с | изучаването на динофлагелатите и акритархите в мезозойските седименти на България |
| Семейство | |
| Баща | Делчо Додеков |
| Майка | Нона Делчева (Ланджева) Додекова |
| Братя/сестри | Илия Делчев Додеков |
| Съпруг | Иво Сапунов |
Лилия Делчева Додекова е българска микропалеонтоложка.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лилия Додекова е родена на 26 април 1934 г. в семейството на банковия служител Делчо Додеков и учителката Нона Ланджева в град Панагюрище. През 1952 г. завършва с отличие средното си образование в родния си град, след което работи една година в местната банка. През 1953 г. е приета за студентка по геология в Софийския университет. През 1958 г. се дипломира като геолог-палеонтолог с дипломна работа на тема: „Геология на землището североизточно от село Попинци, Панагюрско“.[4]
Работи последователно като специалист в системата на Главното управление за геоложки и минни проучвания, служба „Геоложко картиране“, като участва в картирането на северната ивица на Централния и Западния Предбалкан и на южната част на Мизийската платформа. От 1964 г. до пенсионирането си през 1989 г. Лилия Додекова работи към НИГИ към Комитета към геология и като научен сътрудник към Геологическия институт на БАН, секция „Стратиграфия“. Научните ѝ интереси са насочени към фосилната група динофлагелати и акритархи в мезозойските седименти.[1] Описва нови за науката таксони.[2]
В периода от 1970 до 1972 година Лилия Додекова работи като геолог в геоложката група на БАН в помощ на Кубинската академия на науките във връзка с изготвянето на геоложка карта на Куба.[5][6]
Участва в уреждането и обогатяването на палеонтоложката колекция при Геологическия институт при Българската академия на науките.[2]
Умира на 17 септември 2016 г. в София.
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Dodékova, L. Les dinoflagelles et acritarches de l'Оxfordien-Кimeridgien de la Bulgaria du Nord-Est // Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 60 (1). 1967. с. 9-30. Посетен на 1 септември 2024.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 29. Посетен на 20 октомври 2021.
- ↑ а б в Чумаченко, Платон . In memoriam Лилия Делчева Додекова – Сапунова (1934 – 2016) // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 139 – 140.
- ↑ International Paleontological Association. Directory of Paleontologists of the World. 5th. 1989. с. 63, 353.
- ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1531.
- ↑ Янев, Славчо; Чунев, Димитър. 45 години от българския геоложки „десант“ в Куба // Списание на Българското геологическо дружество 78 (1-3). 2017. с. 151-153. Посетен на 21 октомври 2021.
- ↑ Pérez Aragon, Ramón Omar. Geological Cartography // Geology of Cuba. Springer, 2021. с. 14, 15.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] |
Уикивидове има информация, свързана с: Лилия Додекова |
- Metodiev, Lubomir. In memoriam Lilia Delcheva Dodekova-Sapunova (April 26, 1934 – September 17, 2016) // Geologica Balcanica 45. December 2016. с. 77 – 79.
- Научна литература, свързана с Лилия Додекова, в Google Наука
- От и за Лилия Додекова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
|
