Направо към съдържанието

Лилиан Глас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лилиан Глас
Lillian Glass
Родена21 юли 1952 г. (72 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период1982 -
Жанркниги за самопомощ
Уебсайтdrlillianglass.com
Лилиан Глас в Общомедия

Д-р Лилиан Глас (на английски: Lillian Glass) е американска писателка на книги за самопомощ, експерт по комуникация, човешко поведение и език на тялото, съдебен експерт и медиатор.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Лилиан Глас е родена на 21 юли 1952 г. в Маями, Флорида, САЩ. Получава бакалавърска степен по логопедия в Университета „Брадли“. Докато учи в университета е обявена за топ 10 на най-красивите колежанки от списание „Glamour“. Завършва Университета на Мичиган с магистърска степен по логопедия. На 24 години получава докторска степен по комуникативни разстройства на пациенти с краниофациална аномалия в Университета на Минесота и е наградена със стипендия на Фондация „Буш“. Специализира в комуникативните разстройства с акцент върху говора и слуха, и връзката им в клиничната генетика, за което има публикации в професионалните списания.

Получава докторска степен по медицинска генетика в Института по медицина към Университета на Калифорния в Лос Анджелис. Става доцент към Университета на Южна Калифорния. Прави изследвания на тема говорни и слухови проблеми на пациенти с различни генетични заболявания, включително и тези с неврологични и скелетни проблеми. Открива наличието на гласови модели при пациенти с неврофиброматоза и генетичен синдром, включващ глухота и стоматологична аномалия, наречено синдром „Глас-Горлин“.

Лилиан Глас учредява частна практика в Бевърли Хилс, където консултира филмови звезди или пациенти с говорни и слухови затруднения. Един от първите ѝ пациенти е актьорът Дъстин Хофман, когото обучава да говори като жена за филма „Тутси“. Един от най-успешните ѝ пациенти е глухата актриса Марли Матлин, която е трябвало да говори за пръв път публично на церемонията за наградите „Оскар“.

През 2013 г. получава сертификат по медиация във Факултета по право на Университета „Пепърдайн“.

Лилиан Глас живее със семейството си в Бевърли Хилс и в Ню Йорк.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Първата ѝ книга „How to Deprogram Your Valley Girl“ е публикувана през 1982 г., но става световноизвестна с книгата си „Отровните хора“ от 1995, която е преведена на почти всички езици. Понятието „отровни хора“ става използван терминологичен термин. През 2012 г. е публикувана много популярната ѝ книга „Отровните мъже“.

Глас публикува и като колумнист в „Космополитън“, има постоянни участия в различни медии, като специалист по „езика на тялото“. Води собствен популярен блог – „Dr. Lillian Glass Body Language Blog“.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • How to Deprogram Your Valley Girl (1982)
  • Talk to Win – Six Steps to a Successful Vocal Image (1987)
  • Confident Conversation (1991)
  • Say It Right-How to Talk In Any Social or Business Situation (1991, 1992)
    Кажи го... правилно, изд.: „Сиела“, София (1998), прев. Надежда Петрова, Стою Керванбашиев
  • He Says She Says: Closing the Communication Gap Between the Sexes (1992)
    Той казва, тя казва: Как да преодолеем пропастта в общуването между половете, изд.: „Сиела“, София (1999), прев. Корнелия Великова-Дарева
  • Toxic People – 10 Ways of Dealing with People Who Make Your Life Miserable (1995)
    Отровните хора: 10 начина да се справим с хората, които превръщат живота ни в ад, изд.: „Сиела“, София (1999), прев. Корнелия Великова-Дарева
  • Attracting Terrific People – How to Find and Keep the People Who Bring Your Life Joy" New (1997)
    Страхотните хора: Как да открием и да задържим до себе си хората, които внасят радост в живота ни, изд.: „Сиела“, София (1999), прев. Ивелина Пухлева
  • I Know What You're Thinking – Using the Four Codes of Reading People to Improve Your Life (2002)
    Знам какво си мислиш: Умеете ли да разгадавате хората по речта, гласа, тялото и лицето им?, изд.: „Сиела“, София (2003), прев. Красимира Икономова
  • The Complete Idiot's Guide to Verbal Self Defense (1999)
  • The Complete Idiot's Guide to Understanding Men and Women (2000)
  • Toxic Men – 10 ways of Identifying, Dealing With and Healing From Men Who Make Your Life Miserable (2010)
    Отровните мъже: 10 начина да се справим с мъжете, които превръщат живота ни в ад, изд.: „Сиела“, София (2012), прев. Стоянка Сербезова-Леви
  • Guide to Identifying Terrorists Through Body Language (2012)
  • The Body Language Advantage: Maximize Your Personal and Professional Relationships with this Ultimate Photo Guide to Deciphering What Others Are Secretly Saying, in Any Situation (2012)
  • The Body Language of Liars: From Little White Lies to Pathological Deception – How to See through the Fibs, Frauds, and Falsehoods People Tell You Every Day (2013)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lillian Glass в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лилиан_Глас&oldid=11445167“.