Направо към съдържанието

Лидия Ковачева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лидия Ковачева
българска природолечителка
Родена
Лидия Ковачева
Починала
5 октомври 2002 г. (88 г.)
Лидия Ковачева в Общомедия
Домът на Л. Ковачева на бул. „Янко Сакъзов“

Лидия Николаева Ковачева-Цухлева е българска художничка, диетоложка и природолечителка.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Нейната баба по майчина линия Варвара (Вата), родом от Врачанско, още малка, по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е осиновена от генерал Михаил Добромиров (или Драгомиров[1]). Баба ѝ се омъжва в Киев за държавния служител Василий Крижановски (или Кржижановски[2]).

Дъщеря им Мария (акушерка) се омъжва в Киев за студента по стоматология Николай Цухлев от Видин, син на учителя историк Димитър Цухлев и на полуиталианката Евгения Горини. Имат 2 дъщери: Лидия и Евгения (родена във Видин).[3]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Лидия Цухлева е родена в Киев на 31 август 1914 г. Година след раждането на Лидия семейството се преселва във Видин, бащата д-р Цухлев скоро е мобилизиран и загива в Първата световна война. Дъщерите завършват гимназия във Видин и с майка си се преселват в София.

В столицата Лидия завършва Художествената академия и след време се омъжва за колегата художник Георги Ковачев. Ражда му син Николай, разболява се тежко и се развеждат през 1955 г.[4]

Борба за здраве

[редактиране | редактиране на кода]
Заболявания

На 30-годишна възраст при военната оскъдица младата художничка получава туберкулозно огнище в единия си бял дроб. Следват 10 години, които прекарва по лекарски кабинети, диспансери и санаториуми. Въпреки лечението се появяват нови болести: двустранна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб и тежка депресия. Има наднормено тегло, тялото ѝ е подпухнало. Лекуващият я лекар прогнозира, че ѝ остават 2 – 3 месеца живот[5].

„Вечен студент“

В този критичен момент от своя живот Лидия Ковачева научава за лечебното гладуване. Тъй като тогава в България няма лекар-специалист, занимаващ се с това, тя се заема да търси материали и да изучава принципите на гладолечението. Започва с литературата, събрана от семейния приятел адвоката Стойко Христов, запален по лечебното гладуване.[6]

Запознава се с трудовете на руския професор Юрий Николаев[7], на Хърбърт Шелтън, Аре Веерланд, Ал. Залманов, Пол Брег, Робърт Мак Карисън и други. Сама казва, че се е превърнала във „вечен студент по медицина“. Л. Ковачева стига до извода, че „човешкият организъм притежава способността да се самовъзстановява и самолекува и това трябва да става безболезнено, неагресивно, с лекота и ласка“.

Последователи

Сред нейните последователи са лекари и диетолози:

  • д-р Людмила Емилова[8][9] (Варна),
  • д-р Георги Гайдурков[10][11] (София),
  • д-р Вергиния Георгиева[12][13] (Банкя),
  • д-р Павлина Николова[14] (София),
  • диетологът специалист по лечебно хранене Георги Славов[15] (с. Емона).

Почива на 88 години от мозъчен инсулт на 5 октомври 2002 г. Последната ѝ книга „Дълголетието – мечта или действителност“ остава недовършена[16].

Паметна плоча на Лидия Ковачева на дома ѝ в София

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Целебният глад“, изд. „Водолей“ (1992)
  • „Гладът – приятел и лекарство“, изд. „Здраве и щастие“ (1995); изд. „Гуторанов и син“ (1998); изд. „Хипократ“ (1999); изд. „Кибеа“ (2017); изд. „Гуторанов“ (2006)
  • „Дълголетието“, изд. „Гуторанов“ (2003); изд. „Гуторанов и син“ (2006); изд. „Кибеа“ (2017)
  • „Дишане, хранене, здраве. Непубликувани размисли“, изд. „Гуторанов и син“ (2007); изд. „Кибеа“ (2016)
  • „Дълголетието – мечта или действителност“, недовършена и неиздавана

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Фамилията Добромиров е по биографичния предговор от Атанас Атанасов в цитираната книга „Дълголетието“ от Л. Ковачева. Тази фамилия на практика не се среща сред руснаците, а и няма такъв генерал в Освободителната война. Вероятно това е ген. Михаил Драгомиров.
  2. ↑ Фамилията Крижановски е също по биографичния предговор от Атанас Атанасов в цитираната книга „Дълголетието“ от Л. Ковачева. Рядко се среща, по-скоро е полската фамилия Кржижановски (или производна от нея), срещана и в Русия.
  3. ↑ Ковачева 2003, с. 5 – 6.
  4. ↑ Ковачева 2003, с. 6 – 7.
  5. ↑ Лидия Ковачева, „Целебният глад“ (1992)
  6. ↑ Ковачева 2003, с. 7.
  7. ↑ На 35 тя беше безнадеждно болна от туберкулоза, вижте как Лидия Ковачева успя да доживее до 88 години Архив на оригинала от 2019-05-04 в Wayback Machine., btw24.com, 03.03.2018 г.
  8. ↑ Клиника „Д-р Емилова“. За нас // Архивиран от оригинала на 2017-01-18. Посетен на 2017-01-17.
  9. ↑ Ковачева 2003, с. 175 – 177.
  10. ↑ Д-р Георги Гайдурков. Пътят към здравето. За мен
  11. ↑ Ковачева 2003, с. 178 – 179.
  12. ↑ Център по природна медицина и гладолечение. Д-р Вергиния Георгиева, архив на оригинала от 18 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170118052422/http://prirodolechenie.com/?page_id=4576, посетен на 17 януари 2017 
  13. ↑ Ковачева 2003, с. 182 – 183.
  14. ↑ Ковачева 2003, с. 184.
  15. ↑ Лечебен център Vita Rama. Георги Славов
  16. ↑ На 88 години почина Лидия Ковачева, пропагандаторката на лечебния глад, vesti.bg, 05.10.2002
Цитирани източници

Ковачева, Лидия. „Дълголетието“. София, „Гуторанов и син“, 2003. ISBN 954 507 155 9. с. 184.; предговор „Необикновен човек – необикновена биография“ (стр. 5 – 10) от Атанас Атанасов; послеслов „Учениците“ (стр. 175 – 184) от Людмила Емилова, Вергиния Георгиева, Георги Гайдурков, Павлина Николова

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лидия_Ковачева&oldid=12088986“.