Лещарка

За село Лещарка в Област Кърджали вижте Лещарка (село).

Лещарка

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Кокошоподобни (Galliformes) семейство: Фазанови (Phasianidae) род: Лещарки (Tetrastes) вид: Лещарка (T. bonasia)

Научно наименование

Tetrastes bonasia (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Синоними

Bonasa bonasia

Лещарка в Общомедия

[ редактиране ]

Tetrastes bonasia

Лещарката (Tetrastes bonasia) е птица от семейство Тетревови (Tetrainidae). Среща се и в България.

Физически характеристики

• Дължина на тялото – 38-48 см
• Размах на крилете – 56-60 см
• Тегло – около 350-500 г
• Полов диморфизъм – изразен, мъжкият е по-едър и ярко оцветен.

Разпространение

Среща се и в България. Предпочита ниските области на планините с гъсти дървета, много храсти, къпинаци и трънки. Предпочита иглолистните борови гори, но също така може да се срещне и в широколистните дъбови. Чувства се най-добре в слънчеви и влажни местности с течаща вода в близост, като например някой горски поток.

Начин на живот и хранене

Териториални птици. Мъжкият не допуска друг мъжки да навлиза в територията му. Пролет и есен могат да се чуят песните му, с които обявява територията си, за да предупреди другите мъжкари и за да привлече женски.

Храни се със семена, плодове и друга растителна храна, включително отровната беладона. Също така при възможност яде и насекоми и различни безгръбначни.

Размножаване

• Размножителен период – започва април и тогава мъжките токуват. Качват се на някое по-високо място или клон и започват да издават звуци, подобни на тези на синигерите, удрят с криле и изпълняват типичните за вида ритуали.
• Гнездо – Най-често на земята в близост до ствола на някое дърво, но понякога и на дърво в изоставено гнездо на друга сходна по размер птица.
• Яйца – 8-14 броя, бели с леки петънца.
• Мътене – започва след като е снесено и последното яйце и трае 21-25 дни, мъти само женската. Всеки ден женската на два пъти си взема дълга почивка, за да се нахрани и напои, и през това време покрива яйцата с мъртви листа и друга растителност.
• Отглежда едно люпило годишно. Често и двамата родители се грижат за малките. Малките се излюпват покрити с пух и способни да се придвижват и хранят самостоятелно. В първите си часове се крият в перушината на женската, за да се стоплят. Отначало се хранят предимно с по-меки насекоми и безгръбначни, които търсят по растителността наоколо, но скоро започват да ги търсят и по земята. Бързо се научават да се полузаравят с пръст и растителност. Отначало за разлика от възрастните птици ходят и тичат много бързо и леко. Подобно на другите представители на разред Кокошоподобни и малките лещарки се развиват изключително бързо и още на десетия ден след излюпването си вече опитват да подхвръкват, а на 14-ия вече летят добре. На 30-40 дневна възраст вече могат да бъдат напълно самостоятелни, но остават с майка си до края на третия месец нормално.

Брачният живот на лещарката е много спорен и вариращ според случая. Наблюдавани са както лещарки, живеещи на двойки, така и заинтересованост единствено във връзка с територията на мъжкия. Понякога мъжкият се държи в близост до мътещата женска и я защитава, но понякога е и напълно незаинтересован.

Допълнителни сведения

Много потайна птица, изключително трудна за наблюдение. В България е застрашен от изчезване вид. Основен неприятел на лещарките са дивата котка и ястребът кокошкар.

В класическата систематика е поставяна в род Bonasia, като Bonasia bonasia, но за официално научно наименование на вида е прието Tetrastes bonasia.

Списък на подвидовете

• Вид Tetrastes bonasia – Лещарка
  • Подвид Tetrastes bonasia amurensis –
  • Подвид Tetrastes bonasia bonasia —
  • Подвид Tetrastes bonasia griseonotus —
  • Подвид Tetrastes bonasia kolymensis —
  • Подвид Tetrastes bonasia rhenanus —
  • Подвид Tetrastes bonasia rupestris —
  • Подвид Tetrastes bonasia schiebeli —
  • Подвид Tetrastes bonasia sibiricus —
  • Подвид Tetrastes bonasia styriacus —
  • Подвид Tetrastes bonasia vicinitas —
  • Подвид Tetrastes bonasia yamashinai —