Лечебна ружа
| Лечебна ружа | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Лечебна ружа в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Лечебната ружа (Althaea officinalis), известна още като бяла ружа, бял слез, блатен слез (в превод от англ. название marshmallow), волово око, пъртенка, дива ружа, лигавка, божа ръчица, просвирняк, алтея[1], е растение от семейство Слезови (Mlavaceae).
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Лечебната ружа се среща из влажните мочурливи и заблатени места, край реки и храсталаци до 1000 m надморска височина навсякъде в България.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Бялата ружа е многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, покрито с власинки и кухо, високо е 1,5 m. Коренът е дебел, месест и разклонен; отвън е сиво-жълт, а отвътре бял. Листата са длановидно нарязани, последователни, с дълги дръжки; долните са слабо 3-делни, а горните – ясно 3-делни, едроназъбени. През първата година се развиват само приосновните листа във вид на розетка. Стъблото израства през втората година. Цветовете са разположени на групи в пазвите на горните листа; те са бледорозови до бели, с двойна чашка, 5-листно венче и много тичинки, сраснали в тръбичка. Плодникът е дисковиден, с 15 – 20 радиално разположени плодолиста. Семената са бъбрековидни, сиви, люспести.
Използваема част
[редактиране | редактиране на кода]Цветовете, листата и корените. Цветовете и листата се берат по време на цъфтежа без дръжките и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35 °C. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели и рязани цветове – 1 година, млени – 6 месеца; цели листа – 2 години, рязани – 1 година и 6 месеца. Корените се вадят през февруари – април или през септември – октомври, и то само от двугодишни растения. Корените на едногодишните растения са тънки и не съдържат достатъчно слуз. Тригодишните растения имат вече вдървенели корени с малко слуз и затова билката не се цени. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 35 °C. Допустима влажност 14%. Срок на годност: цели корени – 3 години, рязани – 2 години.
Лечебната ружа е основна съставка на бонбоните маршмелоу.
Химичен състав
[редактиране | редактиране на кода]Цветът и листата съдържат слуз, етерично масло, каротин, витамин С, минерални соли, а цветът – пигмента малвидин. Корените съдържат голямо количество слуз (състои се от хексози, пентози, галактуронова киселина, глюкоза) – до 35%, аспарагин, бетаин, мазнини, скорбяла, пектин, минерални вещества.
Лечебно действие и приложение
[редактиране | редактиране на кода]Противовъзпалително, омекчаващо и отхрачващо действие, което се дължи главно на слузестите вещества и на присъствието на полизахаридния комплекс, изграден главно от хексози и пентози [2].
Корените на Лечебна ружа се прилагат в медицината главно при възпалителни заболявания на дихателните пътища: бронхити, трахеити, брохопневмония. Използват се още при остри гастрити, ентероколити, язвена болест. В Българската народна медицина ружата се използва при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при болезнено и затруднено уриниране, кашлица (и коклюш), пресипнал глас, кръвохрачене.
Външно приложение – за гаргара при гърлобол и пресипнал глас, за жабурене при възпалени венци, за налагане на лапи при циреи, рани, екземи, отоци, за компреси при възпаление на очите и разранени зърна на гърдите на кърмачките.
Вътрешно приложение – 1 супена лъжица от билката се залива с 500 мл хладка вода. Кисне 2 ч. Пие се подсладено с мед или небетшекер 15 мин преди ядене по 1 винена чаша 4 пъти дневно.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На бялата ружа е наречена улица в квартал „Карпузица“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
