Направо към съдържанието

Лечебен исоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лечебен исоп
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
триб:Mentheae
род:Исоп (Hyssopus)
вид:Лечебен исоп (H. officinalis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Лечебен исоп в Общомедия
[ редактиране ]

Лечебният исоп (Hyssopus officinalis) е вид полухрастово растение от семейство устноцветни (Lamiaceae).

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Видът произхожда от Средиземноморието, Северна Африка, Близкият изток и Кавказ, по-късно е натурализиран в цяла Европа и Северна Америка.

Споменава се в Новия Завет – при разпъването на Исус на кръста римските войници му поднасят напоена с оцет гъба, прикрепена на клонка от исоп. Вероятно поради тази причина през Средновековието в Европа растението е било особено ценено от Църквата и е било честа практика да се засажда в църковните и манастирските градини.

Исопът предпочита слънчеви места и по-скоро суха почва с добър дренаж.

Цветовете му могат да бъдат виолетови, сини, бели или червени.

Използва се като подправка за салати, меса, супи и сосове. Влиза в съставките при производството на някои видове ликьори и швейцарския абсент.

Маслото от исоп в много страни е забранено за свободна продажба, тъй като е токсично. Същевременно при правилна дозировка растението има лечебно действие и се използва за облекчаване на кашлицата и различни възпаления на белите дробове, за стимулиране на храносмилането (ароматът на билката) и др.