Направо към съдържанието

Лех Качински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лех Качински
Lech Kaczyński
Президент на Полша
Мандат23 декември 2005 – 10 април 2010 г.
ПредшественикАлександър Квашневски
НаследникБронислав Коморовски
Министър на правосъдието и главен прокурор
Мандат12 юни 2000 – 5 юли 2001 г.
Министър-председател
Йежи Бузек
ПредшественикХанна Сухоцка
НаследникСтанислав Иваницки
Председател на Върховната контролна палата
Мандат14 февруари 1992 – 8 юни 1995 г.
ПредшественикПьотър Ковнацки
НаследникЯнуш Войчеховски
Лична информация
Роден
Починал
10 април 2010 г. (60 г.)
ПогребанВавелска катедрала
Гражданство Полша
Националностполяк
Религияримокатолицизъм
РодстваРаймунд Качински (баща), Ядвига Яшевич (майка), Ярослав Качински (брат)
СъпругаМария Качинска
ДецаМарта
Полит. партияПраво и справедливост
ОбразованиеВаршавски университет
Професияюрист, политик
НаградиОрден на Белия орел Голям кръст на Ордена на Възраждане на Полша
Подпис
Уебсайтwww.lechkaczynski.org
Лех Качински в Общомедия

Лех Александер Качѝнски (на полски: Lech Aleksander Kaczyński) е полски политик и юрист, президент на Полша в периода 2005 – 2010 година.

Деец на демократичната опозиция по време на Полската народна република. Председател на Върховната контролна палата (1992 – 1995), министър на правосъдието в правителството на Йежи Бузек и главен прокурор (2000 – 2001), кмет на Варшава (2002 – 2005)

Съосновател на партията Право и справедливост и неин първи председател (2001 – 2003), сенатор I мандат и депутат I и IV мандат. Хабилитиран доктор на юридическите науки, преподавател в университет „Кардинал Стефан Вишински“ и Гданския университет, специалист в областта на трудовото право. Загива при самолетната катастрофа край Смоленск на 10 април 2010 година.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Лех Качински е роден във Варшава, в семейството на Раймунд (инженер, войник от Армия Крайова и участник във Варшавското въстание) и Ядвига (филолог от Полската академия на науките). Става известен още като дете, когато със своя брат Ярослав изпълняват главните роли в полския филм от 1962 г. Двамата, които откраднаха луната.

През 1971 г. Лех Качински завършва право и администрация във Варшавския университет. През 1980 г. защитава докторат по трудово право в Гданския университет, а през 1990 г. се хабилиира с разработка на тема „Социалната пенсия“. От 1971 г. преподава в Института по държавно законодателство и Катедрата по трудово право на Гданския университет.

Опозиционна дейност

[редактиране | редактиране на кода]
Лех Валенса, Анджей Колоджей и Лех Качински в Гданската корабостроителница, 1980

През 70-те години на 20 век Лех Качински е активист в продемократическото и антикомунистическо движение в Полша, Комитет за защита на работниците. По това време, участието в такъв комитет се смята за нелегална дейност. През август 1980 година взима участие в стачното движение в Гданск. Той е автор на точките от споразуменията от Гданск, които засягат трудовото право. Участва в изготвянето на статута на „Солидарност“. По време на Военното положение в Полша, въведено от комунистите през декември 1981 г., той е изпратен в концентрационен лагер като антисоциалистически елемент. След пускането му от концентрационния лагер, той се възобновява своята профсъюзна активност и става член на нелегалния съюз „Солидарност“.

След като „Солидарност“ е узаконена отново в края на 80-те години, Лех Качински става съветник на Лех Валенса. От февруари до април 1989 г. Той участва в преговорите на „кръглата маса“ в Полша.

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

На 4 юни 1989 г. Лех Качински е избран за сенатор от Гдански огръг. На 14 февруари 1992 г. става председател на Висшата камара за контрол, като дейността му силно повишава общественото доверие към тази институция. В същото време членува в Административния съвет към Международната организация на труда на ООН.

През 2001 г. братята създават партия „Право и справедливост“ (ПиС). Лех Качински е председател на партията от 2001 до 2003 г., а негов приемник става брат му, Ярослав Качински. На изборите през 2001 и двамата влизат в парламента.

През 2002 г. Лех е избран за кмет на Варшава с голяма преднина. Основни насоки в неговата политика са борбата с корупцията и грижата за сигурността на гражданите. Кръщава една от улиците във Варшава на името на чеченския сепаратист и пръв президент Джохар Дудаев, което предизвиква гнева на Москва. По време на неговия мандат и с активната му подкрепа е открит Музеят на Варшавското въстание.

Лех Качински с президента на САЩ Джордж Уокър Буш през 2007

През 2004 и 2005 г. Качински забранява гей парадите във Варшава, като изтъква, че липсват достатъчно причини за това, както и че подобен парад ще поощри „хомосексуалния стил на живот“. През 2004 г. неговите опоненти определят действията му като неконституционни и той нееднократно е критикуван от администрацията на Мазовецко войводство, която официално ръководи кмета на Варшава. През 2005 г. той разрешава контра-демонстрация, наречена „Парад на нормалността“.

През 2007 година Полша, на която президент е Лех Качински, е намерена за виновна от Европейския съд по правата на човека по нарушаване на „свободата на събранията и сдруженията“ съгласно Член 11 от Европейската конвенция за правата на човека.

На 23 октомври 2005 г. Лех Качински печели изборите за президент на Република Полша. Външната политика, която води като държавен глава, е насочена към засилване на позициите на страната в международен план. Отдава голямо значение на сътрудничеството със САЩ, подкрепя членството на Грузия и Украйна в НАТО. Учредява ордена Военен кръст, връчван за заслуги в борбата с тероризма[1].

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]
Останките на самолета Ту-154 след катастрофата, в която Качински загива

На 10 април 2010 г. загива заедно със съпругата си Мария Качинска в самолетна катастрофа край Смоленск. Самолетът Ту-154, с който пътува правителствената делегация за церемонията по случай 70-годишнината от Катинските разстрели, се разбива при опит за приземяване на летище в Западна Русия. Оцелели от катастрофата няма.[2][3]

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Почетен гражданин

[редактиране | редактиране на кода]

Почетен доктор

[редактиране | редактиране на кода]

Избран е за почетен доктор на грузинския Държавен университет Иван Джавахишвили (2007), Националната академия за държавна администрация при президента на Украйна (2007), Монголския държавен университет в Улан Батор (2008), Университета за чужди езици Ханкук в Сеул (2008), Бакинския славянски университет Баку (2009)[6], Люблинския католически университет „Йоан Павел II“ (2009)[7].

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Биография на официалната страница на Лех Качински Архив на оригинала от 2017-09-12 в Wayback Machine.. Посетен на 3 октомври 2016.
  2. ↑ Victoria Buravchenko and Monika Scislowska (Associated Press), Polish leader, 96 others dead in Russia jet crash. 11 април 2010.
  3. ↑ МЧС: Список погибших в авиакатастрофе Ту-154 в Смоленской области. 10 април 2010.
  4. ↑ Wizyta Prezydenta RP Lecha Kaczyńskiego w Czyżewie // 25 września 2014. Посетен на 2014-12-12.
  5. ↑ Protokół LIV/2009 z posiedzenia LIV Uroczystej Sesji Rady Królewskiego Miasta Nowego Sącza zwołanej na dzień 9 listopada 2009 r. // nowysacz.pl.
  6. ↑ Polşa Prezidenti Lex Kaçinskiyə Bakı Slavyan Universitetinin fəxri doktoru diplomu təqdim edilib // muallim.edu.az. Архивиран от оригинала на 2014-05-04. Посетен на 2014-05-03. (на азербайджански)
  7. ↑ Doktor Honoris Causa KUL JE Lech Kaczyński // kul.pl. Посетен на 2011-02-23.
Александър Квашневски → Президент на Полша (2005 – 2010) → Бронислав Коморовски
     Портал „Полша“         Портал „Полша“          Портал „Политика“         Портал „Политика“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лех_Качински&oldid=12232415“.