Леонид Петровски
| Леонид Петровски | |
| съветски военен деец | |
| Звание | генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1918 – 1938, 1940 – 1941 |
| Служи на |  СССР |
| Род войски | |
| Командвания | 63-ти стрелкови корпус |
| Битки/войни | Гражданска война в Русия
|
| Награди | Орден на Червеното знаме (посмъртно) |
| Образование | Военна академия „Фрунзе“ |
| Дата и място на раждане |
Шчербиновски рудник, СССР |
| Дата и място на смърт |
Гомелска област, СССР |
| Погребан | Беларус |
Леонид Григориевич Петро̀вски (на руски: Леонид Григорьевич Петро̀вский) е съветски военен деец от Гражданската война в Русия и Втората световна война, генерал-лейтенант.
Роде е в селището Шчербиновски рудник (на руски: Щербиновский рудник), днес град Дзержинск, Донецка област, Украйна.
Комунист от 1916 г., 2 г. по-късно Петровски постъпва в Червената армия. През Гражданската война (1918 – 1922) е командир на полк. След победата на болшевиките завършва Военната академия на РККА (1922) и курсове за усъвършенстване на командния състав (1928). Служи до 1938 г. и, след кратко прекъсване, от декември 1940 г. [1]
По времето, когато Нацистка Германия напада Съветския съюз (22 юни 1941 г.), Петровски е със звание генерал-лейтенант и командва 63-ти стрелкови корпус в състава на 21-ва армия от Западния фронт. На 13 юли, дни след началото на Смоленското сражение, Петровски повежда корпуса си в контраофанзива през река Днепър южно от Могильов, който е обкръжен от немците. Първоначалните му успехи принуждават командването на германската група армии „Център“ да отклони част от войските си от московското направление на юг, към заетите от Петровски селища Рогачов и Жлобин. [2] В резултат на германския контраудар при Гомел 63-ти корпус попада в обкръжение. При опит да го разкъса Леонид Петровски е смъртно ранен на 17 август. [1]