Латвийски имена
Латвийските имена като в повечето европейски култури се състоят от два главни елемента: лично име (vārds) последвано от фамилия (uzvārds). По време на съветската окупация (1940 – 1991) практиката да се дава презиме е възпирана, но след възстановяването на независимо латвийско законодателство, то позволява да се дават до две лични имена[1] и става по-честа практика да се дава презиме на децата.
Латвийските мъжки имена завършват на първо или второ склонение или с други думи на -s/-š, или на -is (с няколко чуждестранни изключения, завършващи с неизяснено -o, като Иво, Райво, Гвидо, Бруно, Ото и няколко с 3-то склонение завършващи на –us/-ус, като Ingus/Ингус, Mikus/Микус, Edžus/Еджус, Zemgus/Земгус.) Латвийските женски имена са в 4-то и 4-то склонение и завършват съответно на -a или -e.
Когато човек се обръща директно към някого, тогава името е в звателен падеж например Jāni/Яни за Jānis/Янис. Умалителната форма на името често се използва, за да изрази привързаност или когато е обръщение към дете, например в този случай Jānis/Янис става Jānīti/Янити (звателна умалителна форма).
Правопис
[редактиране | редактиране на кода]Писането на латвийски имена винаги се подчинява на силно фонетичната латвийска азбука, а в случай на хора от латвийска народност, родени извън страната или при брак между латвийки и чужденци (ако се приема фамилията на мъжа) чуждото име се модифицира, за да се подчини на фонетичния правопис и да придобие съответната наставка. Например Барак Обама става Баракс Обама, докато Джордж Буш е Džordžs Bušs.
Това довежда до поне половин дузина съдебни дела през последните няколко десетилетия, най-вече от етнически руснаци, латвийски граждани, които не добавят окончания към фамилиите си или от латвийски жени, които отказват чуждото име на съпруга им да бъде транскрибирано фонетично в документите им (съдебния случай Mentzen наричан още Mencena срещу Латвия), като жалбата ѝ е отклонено. Отделно латвийска двойка води съдебно дело, за да позволят да нарекат детето си Otto (вместо Ото с едно „т“).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Преди премахването на крепостничеството (1817 в Курландия, 1819 във Видземе, 1861 в Латгалия) само благородниците, свободните занаятчии или хората живеещи в градовете имат фамилни имена. По тази причина най-старите латвийски фамилни имена произхождат от немски или долнонемски, отразявайки водещото значение на немски език като официален в Латвия до 19 век. Примери: Meijers/Meijere (На немски език: Meier, управител на ферма; подобен на кмет), Millers/Millere (на български език: Милерс/Милере; на немски език: Müller/Мюлер, мелничар), Šmits/Šmite (на български език: Шмитс/Шмите, на немски език: Schmidt/Шмид, ковач), Šulcs/Šulca (на български език: Шулцс/Шулка, на немски език: Schulze, полицай), Ulmanis (на български език: Улманис, на немски език: Ullmann/Улман, човек от Улм), Godmanis/Годманис (Бог-човек), Pētersons/Петерсонс (син на Петер). Някои латвийски фамилни имена, главно от Латгалия са с полски или беларуски произход и при тях е променен края на името -ski/-cki на -skis/-ckis, -czyk на -čiks или -vich/-wicz на -vičs, например Соколовкис/Соколовска, Балдунчикс/Балдунчика или Раткевич/Раткевича.
Официалните записи на латвийски имена често са насилствено асимилирани в чуждата култура, която доминира по това време в латвийските земи. Например местните пастори, които са били често от немски произход са издавали брачни свидетелства и актове за раждане с германизирани имена: например Калнс е записвано като Берг (и двете означават „планина“ съответно на латвийски и немски). Понякога обратния процес на дегерманизацията създава леки различия в имената Daugmants/Даугмантс е геманизирано като Daugmann/Даугман и след това дегерманизирано в Daugmanis/Даугманис[3]
Мнозинството от латвийските селяни получават фамилиите си през 1826 г. (във Видземе), през 1835 г. (в Курландия)и през 1866 г. (в Латгалия). Умалителните имена са най-често срещата форма на фамилни имена. Примери: Kalniņš/Kalniņa/Калнинс/Калнина (малък хълм), Bērziņš/Bērziņa/Берзинш/Берзина (малка бреза).
През времето, в което Латвия е част от Руската империя и Съветския съюз латвийските имена са русифицирани в официалната им употреба. По-конкретно латвийските имена са организирани по модела на руските имена: лично име, бащино име (презиме), фамилно име. Мъжките окончания за личните имена често са съкращавани. Например поета Имантс Зиедонис официално е наричан Имант Янович Зиедонис [4]).
През 20 век., особено в периода между двете световни войни на латвийското национално движение и по време на диктаторския режим на Улманис в края на 30-те години, когато много балтийски германци напускат Латвия има тенденция да се връщат германските имена към техните първоначални латвийски съответския или да се приемат латвийски съответствия.[3] В един такъв пример министъра на вътрешните работи Корнелийс Веитманис става Корнелийс Виедниекс.
Именни дни
[редактиране | редактиране на кода]Латвия е сред европейските страни, които празнуват именни дни (vārda dienas), празнуване почти сравнимо със значението на рождените дни. Повечето от именните дни са свързани с дните на светци от църковния календар, но в последните десетилетия нови имена се добавят към календара от специални комисия. Някои имена и техните именни дни имат връзка с важни празници, например празника на лятното слънцестоене наричан Яни започва на 23 юни с Līgo diena (имен ден за жени с името Лига) и продължава на 24 юни – Jāņu diena – имен ден за мъже с името Янис. Подобно на тях Мартини празника за посрещане на зимата, състоящ се на 10 ноември съвпада с именните дни за мъже с имена Мартинш, Марцис и Маркус.
Най-популярните латвийски имена
[редактиране | редактиране на кода]По-долу са дадени най-популярните етническите латвийски имена.[5] Като се има предвид обаче голямата източнославянска диаспора (руснаци, украинци, беларуси), която съставлява една трета от населението на Латвия имена популярни сред славянското население повишават броя на хората с определени имена, например най-популярното мъжко име в Русия е Александър (или Aleksandrs/Александърс в латвийското му предаване) го прави второто най-използвано име в Латвия ако се имат предвид всички етноси.[6]
№ | Мъжки имена | Женски имена | Фамилни имена |
---|---|---|---|
1 | Jānis/Янис | Anna/Анна | Bērziņš/Берзинш |
2 | Andris/Андрис | Kristīne/Кристине | Kalniņš/Калнинш |
3 | Juris/Юрис | Inese/Инесе | Ozoliņš/Озолинш |
4 | Edgars/Едгарс | Inga/Инга | Jansons/Янсонс |
5 | Māris/Марис | Ilze/Илзе | Ozols/Озолс |
6 | Aivars/Айварс | Līga/Лига | Liepiņš/Лиепинш |
7 | Mārtiņš/Мартинш | Dace/Даце | Krūmiņš/Круминш |
8 | Pēteris/Петерис | Anita/Анита | Balodis/Балодис |
9 | Ivars/Иварс | Marija/Мария | Eglītis/Еглитис |
10 | Valdis/Валдис | Iveta/Ивета | Pētersons/Петерсонс |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dzimšanas faktu reģistrācija
- ↑ Augstākā tiesa atļauj bērnu saukt par Otto
- ↑ а б „Latvia as an Independent State“, by Alfred Bilmanis, 2008, ISBN 1-4437-2444-0, p. 151
- ↑ an article in the Great Soviet Encyclopedia
- ↑ Latvian Institute
- ↑ Paši populārākie vārdi