Направо към съдържанието

Ланди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ланди
Информация
ОснователГулиелмо I
Последен владетелМария Ланди
Основаване12 век
Националност Италия
Кадетски линииЛанди ди Барди
Ланди ди Ривалта
Ланди деле Казеле
Ланди ди Киавена (съществуващ)
Ланди в Общомедия
Крепоста на Ланди в Барди.

Ланди (на италиански: Landi), известни през XII век като дел'Андито (dell'Andito), са древен италиански знатен род, произхождащ от Пиаченца в днешна Северна Италия. Той се споменава между края на Средновековието и началото на Модерната епоха заради политическото му значение: Ланди успяват да получат ранг на суверенни князе, пряко зависими от императора на Свещената Римска империя.

Замъкът Ланди в Барди.
Замъкът на Ланди в Компиано
Държавата (княжеството) на семейство Ланди във Вал ди Таро; фрагмент от картата Riveiera di Genova di Levante, стр. 57 от Geographiae blavianae: volumen octavum, quo Italia, quae est Europae liber XVI continentur от Йоанис Блау (1662)

Произходът на семейството е неясен, но е сигурно, че той трябва да се търси в град Пиаченца. Според Сборниците с гербове семейството е именно от този град и е засвидетелствано и в Тоскана.

Що се отнася до конкретната област, Ланди биха могли да са от Бобио, който вече е дом на важни личности. Същото фамилно име, с очевидни минимални фонетични варианти, широко разпространени сред италианските фамилни имена, може да бъде проследено до Ландо, Ландини, а според някои и до Орланди.

През XII век вече има различни „семейства“ Ланди, които с течение на времето са частично загубени и е трудно да се възстановят връзките между тях. Много представители на Ланди заемат публични длъжности както в Пиаченца, така и в други градове, а различните „семейства“ Ланди, т.е. различните клонове на семейството, се радват на значително богатство, вероятно поради банкови дейности.

Що се касае до потомците им, които впоследствие имат още по-голямо богатство, през XIII век трябва да се споменат Гулиелмо I – кмет на Виченца и Милано и синът му Джаноне – кмет на Верчели. Джаноне е баща на Гулиелмо II и на Убертино (или Умберто). Чрез тяхна намеса и чрез намеса на други роднини през XIII век семейството става собственик на важни територии и замъци из Лигурско-Емилианските Апенини, по-специално Барди, Компиано и Борго Вал ди Таро. Имперският феод, създаден през XVI век, касае именно тях: Държавата Ланди, за която на практика нищо не се оповестява публично, е добре документирана в Държавния архив на Ватикана.[1]

През Средновековието Ланди вече са собственици на голяма част от Вал ди Таро.

През 1582 г. владенията им преминават в ръцете на Отавио Фарнезехерцог на Парма и Пиаченца поради заговор: Клаудио Ланди – княз на Вал ди Таро, заедно с Джамбатиста Ангуисола, Джанбатиста и Камило Скоти, планира да убие Фарнезе. Заговорът е разкрит навреме и Ланди губят всичките си имоти, а двама от съучастниците са екзекутирани.[2] Клаудио Ланди е лишен от титлата си и осъден на смърт през 1580 г. Като имперски княз обаче той не е подвластен на обикновените съдилища. На 27 септември 1583 г. е помилван от император Рудолф II септември който нарежда и възстановяването на конфискуваните му земи, което обаче не се случва.[3]

Дъщерята на Клаудио Ланди – Мария Ланди се омъжва за Ерколе Грималди – наследствен княз на Монако. След убийството на Ерколе през 1604 г. Федерико Ланди – неин брат става пазител на Онорато II ди Монако (баща на Ерколе и 1-ви суверенен княз на Монако), а шест години по-късно – и регент на Монако.[4][5]

С Мария Ланди, инвестирана през 1626 г. с Барди и Компиано и омъжена за Джовани Андреа Дория, част от феодите на рода Ланди са прехвърлени на Дория. Останалата част (Барди и Компиано) е продадена през 1687 г. на херцог Ранучо II Фарнезе от Корадо и на Иполито от \Ланди ди Ривалта, които в замяна получават Маркграфство Гамбаро.

От Фиаминго Ланди – син на Алберико (притежател на замъка в Граваго – днешно подселище на Барди) и внук на Родолфо произлиза клонът Ланди ди Черето ди Дзерба. Той изчезва през XVIII век и се влива в рода Берети (Берета)-Ланди.

От другия син на Алберико – Джаноне Ланди води началото си най-важният клон – Ланди ди Компиано. Със смъртта на Манфредо III през 1491 г. се извършва разделението на имотите на клона: Помпео взима Графство Компиано с Казеле дел По, Корадо взима Графство Ривалта, а Федерико – крепостта на Барди и крепостта на Фериере. Така клонът се разклонява на:

  • Ланди ди Компиано, оцелял с маркизите на Киавена
  • Ланди ди Барди и впоследствие на Князете на Вал ди Таро, изчезнал през 17 век в рода Дория-Памфили
  • Ланди ди Ривалта, изчезнал през 18 век.

Пандо, Ландолфо, Пандолфо, Атенолфо и Ландо са клонове на рода Ландолфиди (известни също като Атенулфинги).

Известни представители

[редактиране | редактиране на кода]
  • Убертино (Албертино) I Ланди (* ок. 1220, † ок. 1298) – сред лидерите на италианските гибелини през втората половина на XIII век, той се бие и става роднина на швабския крал Конрадин; след това служи на Манфред, от когото получава различни феоди в Неаполитанското кралство, включително Ачера[6]
  • Обицо Ланди († 1328) – феодал
  • Галвано Ланди (15 век) – граф на Барди
  • Манфредо Ланди (* 1429, † 1488) – феодал
  • Клаудио Ланди (* 1543, † 1589), 3-ти княз на Вал ди Таро
  • Агостино Ланди (* ок. 1500, † 1555) – маркиз на Барди, посланик на Пиер Луиджи Фарнезе във Венецианската република (1545); когато Фарнезе окупира Борготаро, Агостина огранизира заговора, който убива Фарнезе (1547); с императорски диплом (25 май 1551 г.) е номиниран за княз на Вал ди Таро и Вал ди Чено, а с последваща диплома (8 април 1552 г.) получава привилегията да сече монети.
  • Ортензио Ландо (* 1510, † 1558) – хуманист
  • Мария Ланди († 1599) – съпруга на Ерколе ди Монако
  • Убертино Ланди () – писател
  • Николо Ланди (* кр. XVI век, † нач. на XVII век) – занаятчия
  • Стефано Ланди (* 26 февруари 1587 (кръстен), † 28 октомври 1639) – композитор и песнописец от Римската школа от Ранния барок.
  • Гаспаре Ланди (* 6 януари 1756, † 27 февруари 1830) – художник
  • Салваторе Ланди (* 1831, † 1911) – типограф, учител на италианския издател и типограф Рафаело Бертиери; основава и ръководи до смъртта си Tipografia italiana – издателството на Gazzetta Italiana (или Gazzetta d'Italia) и професионалното списание L'Arte della Stampa.
  1. Antonio Samorè (1979). Lo Stato Landi in documenti dell'Archivio Segreto Vaticano (in Italian); in: Erwin Gatz (ed.) (1979). Römische Kurie. Kirchliche Finanzen. Vatikanisches Archiv: Studien zu Ehren von Hermann Hoberg (festschrift for Hermann Hoberg). Miscellanea Historiae Pontificiae 45: 1 – 36. Rome: Università Gregoriana Editrice.
  2. [s.n.] (1863) Barbara Sanvitale e la congiura del 1611 contro i Farnesi; Cenni storici, di Federico Odorici, con documenti. Volumetto di pag. 84, in 8.° (book review, in Italian).Archivio Storico Italiano, Firenze: G.P. Vieusseux. Nuova serie 17 (1): 100 – 106. Посетен на 2015.
  3. Cornelia Bevilacqua (2004). Landi, Claudio (in Italian). Dizionario Biografico degli Italiani, volume 63. Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana. Accessed September 2015.
  4. Onorato II Grimaldi principe di Monaco (in Italian). Enciclopedie On Line. Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana. Accessed September 2015.
  5. Mauro Lucco (2000). A New Portrait by Raphael and Its Historical Context. Artibus et Historiae 21 (41): 49 – 73. (subscription required)
  6. voce omonima di l'Enciclopedia, in La Biblioteca di Repubblica-l'Espresso, editore UTET-De Agostini, Torino, 2008
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Landi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​