Ламдре
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Ламдре[1] е медитативна система, използвана в тибетския будизъм и смятана за най-висшето учение на школата Сакя. Името Ламдре се обяснява като „Пътя и неговият плод“ или „Пътят, който включва своя резултат“.[2].
Според традицията учението е получено от индийския йогин и махасидха Вирупа от неговия тантричен буда – аспект или идам Найратмия. В резултат на практикуването на тези инструкции както се твърди Вирупа достигнал просветление[3].
Ламдре достига Тибет чрез индийския учен (пандит) Гаядхара, който работил с тибетския преводач (лоцава) Дрокми Сакя Йеше (993 – 1077?) върху преводите на будистките тантри. Дрокми Лоцава прекарва значително време в Непал, изучавайки както ученията на Махаяна, така и на Ваджраяна. При завръщането си в Тибет той вече е завършен будистки учен и майстор на медитацията. Той бил получил пълната приемственост на Ламдре и я предал на своите ученици. [4]
Учникът на Дрокми Лоцава Чо бар става учител на Сачен Кунга Нингпо, смятан за един от основателите на школата Сакя. След осемнадесет години практика той съставя коренния текст на приемствеността и я преподава на двамата си синове Лопон Сонам Цемо и Джецун Дракпа Гялцен, които на свой ред стават реализирани майстори и включват Ламдре като главната измежду практиките на школата[5].