Лазар Попянчев
| Лазар Попянчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1920 г.
|
Лазар Антонов Попянчев (изписване до 1945 година: Лазаръ Антонов попъ Янчевъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Попянчев е роден в 1874 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция. Влиза във ВМОРО. Влиза в смърдешкия революционен комитет, укрива оръжието и знамето на четата на Васил Чекаларов. Става десетник в четата на Чекаларов и през май 1903 година взима участие в сражението при Локвата и Виняри. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото взима участие в нападението на Билища и Капещица, в сражението при Апоскеп, също така и в планините Тиза, Корабел и Калето. Ранен, Попянчев е заловен и осъден на 1 година строг тъмничен затвор, която излежава в Костур. При потушаването на въстанието къщата му е ограбена и изгорена. След освобождението си се връща в изгорялото Смърдеш, оттам заминава за Свободна България и оттам за Америка. Връща се в Смърдеш, след като селото попада в Гърция. Арестуван е от властите в Билища, затворен и мъчен няколко години - бит с мокри въжета и пробождан с пирони. Умира няколко години след освобождението си.[1]
На 22 април 1943 година вдовицата му Софка Попянчева, на 66 години, родом от Смърдеш и жителка на Варна, подава молба за българска народна пенсия. Свидетели на фактите в молбата са членовете на варненското дружество „Илинден“ Кръстю Христов Караискаков, Ставро Пинзов и Наум Кръстев. В молбата си Попянчева пише, че съпругът ѝ умира със завет „Борете се за българщината“. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 361.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 362.
